Генри Портер - Обратен камуфлаж

— След нахлуване с взлом в помещение с адрес: улица „Форсайт“ 119, на двадесет и четвърти май, бяхте официално предупредена от Уолтър Виго, че поведението ви е не само незаконно, но и представлява сериозна опасност за сигурността. Тогава господин Виго положи големи усилия, за да ви обясни, че всичко, което би могло да наведе госпожа Рахи на мисълта, че съпругът й е мъртъв, би могло на свой ред да се превърне в сигнал за тревога за заподозрените за подмяната на „Хийтроу“. Така ли е?

— Не съм сигурна какво точно казвате — хладно отвърна Херик. — Ако ме питате дали съм съгласна, че това е застрашило сигурността, отговорът ми е „не“. Ако ме питате дали Уолтър е говорил с мен, то отговорът ми е „да“.

— Не се правете на умряла лисица пред мен, госпожице Херик — хапливо каза Спелинг.

— Добре, признавам, че Уолтър говори с мен в присъствието на Нейтън Лайн. Но тъй като по това време нито господин Лайн, нито господин Виго принадлежаха към тази служба, не мисля, че разговорът ни може да бъде класифициран като официално предупреждение. Във всеки случай не и според разпоредбите на сега действащото трудово законодателство.

— Не е ваша работа да поставяте под съмнение позицията на господин Виго — сряза я Спелинг.

— Да, но съм права и без съмнение всеки адвокат ще ме подкрепи, освен ако не сте в състояние да докажете, че Уолтър е бил възстановен на работа към тази дата.

Бишоп от правния отдел изглеждаше объркан.

— Преди десет дни — продължи Спелинг, — вие сте били сред група хора от тази служба, замесили се в незаконна операция в Кайро, при която насила сте отвлекли от египетските служби за сигурност известен терорист. Като се има предвид обхватът на операцията и степента на насилието, с което са третирани египтяните, действията ви могат да бъдат определени единствено като изключително грубо нарушение. Действията ви определено са незаконни, както с оглед на компетенциите, дадени на Службата от Парламента, така и според египетските закони.

Херик усети, че кипва и го прекъсна:

— За един и същ правен контекст ли разговаряме? Този, който позволява на американците да изнасят заподозрени в страни, където изтезанието е обичайна практика? „Екстраординерните интерпретации“, получени в резултат от подобни „заседания“, част ли са от правната уредба, която имате предвид?

— Изтезанията нямат нищо общо с вашето поведение — каза Спелинг.

— Всъщност имат много общо. Карим Хан ни предостави много по-голяма по обем и много по-ценна като съдържание разузнавателна информация, когато не беше подложен на натиск, отколкото докато бе заплашван от Албанската разузнавателна служба и ЦРУ, а впоследствие и подложен на електрошок, горен и провесван от тавана от египетските инквизитори. Тази разузнавателна информация все още е валидна и полезна, особено що се отнася до връзките между Хан и доктор Сами Лоз.

— Сами Лоз беше дребен играч. — Виго се намести в стола си. — Значението му със сигурност не оправдава риска, на който изложихте тази служба — както в Кайро, така и на острова.

— Значи сте знаели местоположението ни — остро каза Херик. На Виго не му остана време да отговори и тя отново се отприщи. — Всъщност Сами Лоз е или беше ключова част от една мрежа, която едва започваме да проумяваме. Американците от дълго време знаят за това, нищо че вниманието им към Хан скриваше този факт. Предполагам, че комуникациите от острова са били прихванати от тях и че те разполагат с цялата информация, която придобих при разпитите на Лоз и Хан. Ако Лоз беше безполезен, то защо, за Бога, би им било нужно да прицелят две ракети „Хелфайър“ в мястото, известно им като негово местоположение? Щом са смятали, че той е просто един дребен играч, защо им е било да организират операция за наблюдение на апартамента и офиса му в Ню Йорк?

Спелинг се наведе над масата.

— Не е наша работа да отговаряме на въпросите ви, госпожице Херик. И не е ваша работа да ни изнасяте лекции за лъжливи терористични мрежи. Нашето задължение е просто да придвижим съответната дисциплинарна процедура срещу вас колкото е възможно по-бързо. Повярвайте ми, имате си сериозни неприятности.

Хари Сесил, който до момента си бе водил бележки по разменените реплики, облиза устни, предвкусвайки фаталния удар.

— Нима? Въобще не виждам такава необходимост — отговори Херик. — Беше ми наредено от Шефа да взема участие в задгранична разузнавателна операция. В случай че е убягнало от вниманието ви — тази служба се занимава именно с това.