Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Значи не си се настанила тук?

— Не, трябва да се връщам. Не е лесно да се пътува оттук до Израел. Искам да се върна колкото е възможно по-скоро заради майка си.

— Ясно. — Той се изправи. — Значи сбогом?

— Да. — Тя му подаде визитка. — Може да ти се наложи да ми се обадиш. Чрез този номер ще можеш да се свържеш с мен, където и да се намирам. Мисля, че ще ни се наложи да поговорим отново за това. — Внезапно в безукорния й английски се промъкна отсянка от чешкия акцент, който Харланд някога обожаваше.

— Вече не съм на тази писта. Извън този бизнес съм.

— Щом казваш. — Тя му протегна ръка.

Той пое ръката й, притегли я към себе си и я целуна по бузата.

— Е, значи това е то.

— Ще поговорим. По-скоро, отколкото си мислиш.

Той я пусна и тя се отправи към двамата мъже.

Харланд извади собствения си клетъчен телефон и набра номера от визитката, която тя току-що му беше дала. Видя я как приема обаждането.

— Не ти дадох номера на моя мобилен телефон — каза й той и й го продиктува.

Когато тя се скри в хотела, Харланд на свой ред направи собственото си обаждане — до сър Робин Текман.

Херик се върна от Африка в Лондон заедно с Филип Cap и Джо Лапинг. Пристигнаха три дни след атаката. През нощта на ракетния удар Cap и Лапинг я закараха до самолетна писта, разположена в пустинята на около седемдесет мили от острова. Пет часа по-късно ги прибра една „Чесна Титан“ и ги превози до Хартум, където се погрижиха за натъртванията и порязванията по Херик. Останаха там почти три дни. Паспортите им се сдобиха с регистрационни печати и визи, според които изглеждаше, че са били в Судан повече от седмица. След това хванаха полет до Франкфурт и най-сетне друг до „Хийтроу“, където кацнаха в неделя по обяд. Херик за пръв път в живота си бе толкова радостна да види подредените като на черга шарки на Съри и Кент, които се разливаха под самолетния илюминатор.

Вкъщи тя прослуша съобщенията на телефонния си секретар, взе купчинката вестници, настани се с чаша лимонов сок в малката южна градина и върна обажданията на баща си, на Харланд и на Долф. Мънроу бе много щастлив, когато разбра, че се е прибрала. Той не бе вчерашен, за да пита какво се бе случило, след като той беше напуснал Кайро. Вместо това я притисна да си запланува пътуване до западна Шотландия в края на юли. Нито Долф, нито Харланд вдигаха телефоните си. На секретаря й имаше още едно обаждане — от някой си доктор Леонард Джей. Името му и телефонният номер, който й беше оставил, не й говореха нищо, но тя все пак се обади и остави съобщение.

Тя безцелно прелистваше броевете на „Сънди Таймс“, като се опитваше да потисне чувството за поражение и празнота. Не й беше лесно. Карим Хан бе мъртъв. Cap беше забелязал, че в горящите руини на вилата имаше тяло и бе почти сигурно, че то е на Хан. Трупът беше доста изстинал и вече се бе вкочанил, което ги наведе на подозрението, че той не е бил убит от ракетното нападение, а е бил мъртъв доста преди атаката. Изводът беше само един. Сами Лоз бе сложил край на живота на своя приятел или чрез удушване или чрез инжектиране на смъртоносна комбинация от лекарства от медицинския комплект.

Смъртта на Хан шокира Херик, защото тя бе преценила, че обичта на Лоз към Хан е единственото, на което може да разчита. Тя смяташе, че това е константна величина в живота му, независимо от това колко самоуверен и безжалостен й изглеждаше Лоз. Но той явно бе решил да напусне острова и е знаел, че нито може да вземе Хан със себе си, нито може да рискува по-нататъшен разпит на приятеля си.

Но дали и Лоз бе умрял, след като бе убил Хан? Cap и Лапинг останаха в руините на къпалнята максимално дълго време предвид опасността, за да проверят дали някой все още не е затиснат под отломките. Cap се появи изпод развалините и разви теорията, че единствената причина за спасението на Айзис е била монолитната вана, и че Лоз със сигурност е загинал под тоновете отломки, освен ако не е бил във ваната заедно с нея. Херик не можеше да си спомни ни най-малък звук или движение, които да подскажат, че той е оцелял.

А и нападението? Изневиделица от мрака на нощта? С такава демонична сила? Защо? Мотивите за атаката все още я озадачаваха, въпреки че, след като проведе един изпълнен с уклончивости разговор с Шефа по мобилния телефон на Cap в Хартум, бе разбрала, че вероятно всичко е станало по нейна вина. Сателитният телефон, който бе оставила включен към компютъра на перваза, бе продължил по някаква причина да набира номера след всяко разпадане на връзката. По всичко изглеждаше, че американците, които вече са следели изходящите от острова комуникации, са уловили многократно повтарящия се сигнал и са го използвали за насочване на първата ракета. Това означаваше, че. ЦРУ са знаели, че Хан и Лоз са на острова, което на свой ред означаваше, че през цялото време са декодирали комуникационния трафик и в двете посоки. Също така те трябва да са били наясно, че тези сигнали се изпращат от офицер от британското разузнаване, но това съображение е било с по-малка тежест от необходимостта да бъде елиминиран Хан. А може би и Лоз. Някъде в дъното на съзнанието й мъждукаше съмнението дали станцията на ЦРУ в Джибути бе разполагала с точната информация.