Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Видя ли! Говориш така сякаш още работиш за службите.

— Така е, защото не мога да пренебрегна извода, че твоите ходове през оня ден могат да ни наведат на следа. Ако ти си знаела програмата на Норкуист, то и някой друг би могъл да е в течение.

Тя зарея поглед към тъмната ивица на прибоя, където вълните улавяха светлината, преди да се оттеглят, за да се разбият в пясъка.

— Кажи ми повече за размяната — обърна се към него тя.

— Не, ти ми кажи нещо, Ева.

— Името ми е Ирина. Винаги съм се казвала така.

— Беше Ева, когато се влюбих в теб в Рим. Беше Ева в Ню Йорк.

— Но аз съм Ирина. — В гласа й прозвуча благодушно пренебрежение. — Това е моето име, Боби.

— Виж ни! Още тъпчем на едно място. Спорим заради някаква шибана тайна. Защо? Защо още го правим?

— Защото това е нашата работа. В това ни бива.

— Слушай, ако има нещо, което можеш да споделиш с мен, моля те, направи го! Моите инструкции са да ти предам, че няма да бъдеш притеснявана, когато минеш през Лондон по време на някое от постоянните ти пътувания. Всичко си остава както е.

— Няма да има повече пътувания. — Бризът повдигна бретона й и за момент той виждаше Томас, застанал на студа пред апартамента му в Бруклин през оная първа нощ, когато разбра, че има син.

— Как разбра кога да последваш Норкуист? — отърси се от видението той.

Тя остана безмълвна.

— Знаем, че си имала резервация за хотел „Сейнт Джеймс“ също като Норкуист. Не разбираме защо отиде първо в убежището, но предполагаме, че си щяла да отидеш в хотела по-късно и може би да му налетиш?

Тя отчаяно поклати глава.

— Е, какъв беше планът в такъв случай? Нали осъзнаваш, че британското разузнаване може да унищожи легендата ти и тогава Мосад няма да има никаква полза от теб?

— Имам нужда от парите. Имам нужда от помощта им в Тел Авив. Не ме заплашвай. След всичко, което направи… Не ме заплашвай.

— Откъде знаеше кой полет да хванеш? — настоя той. — Програмата на Норкуист беше засекретена.

Тя сложи ръка на бузата си.

— Беше лесно. Норкуист започна като пилот на военноморски хеликоптер във Виетнам. Вертолетът му беше улучен и той счупи няколко прешлена, когато машината се разби. Всеки път, когато Норкуист планираше дълъг полет, той минаваше на терапия за гърба си в Ню Йорк.

Харланд замръзна, но не спомена нищо за Сами Лоз.

— Е?

— Човекът, който го лекуваше, ни заинтригува. Както изглежда, отношенията им бяха надхвърлили обичайната връзка лекар-пациент. Въртяха бизнес заедно. Това е всичко, което мога да кажа, без да застрашавам позицията си. Моля те, помисли за мен и майка.

— Какъв бизнес?

— Някой сделки.

— Какви сделки? Акции, ресторанти, недвижими имоти? Какви?

— Недвижими имоти? — скептично и насмешливо го изгледа тя.

— Защо проявявахте интерес към това?

— Хайде сега, не можеш да ми задаваш подобен въпрос. Моля те.

— Да, разбирам. — Той замълча. В мозъка му наведнъж се превъртаха няколко различни изчисления. — Информацията за висшите американски чиновници е много полезна за правителството на Израел, но само ако съдържа някакви непристойни факти, които биха могли да бъдат използвани срещу тях или, още по-добре, да повлияят американската политика в полза на Израел. Значи сте търсили данни от този сорт. Но защо в Лондон?

Тя поклати глава.

— Не мога да ти кажа.

Харланд плесна с ръка по коляното си.

— О, ясно. Вече сте разполагали с фактите, които са ви били необходими, и тази среща е била част от предварително уговорена програма. Той вече е работел за вас. Споделял ли ви е за американската разузнавателна политика?

Тя свали кръстосаните си крака, приведе се в плетения стол и го погледна мълчаливо в очите.

Не му трябваше повече.

— Благодаря ти! — Помисли за миг. — И двамата знаем, че говорим за остеопата.

Втренченият й поглед не изпускаше очите му.

— Така. Нека направя едно предположение. Норкуист не само ви е докладвал за разузнавателното планиране на САЩ, но също така ви е държал в течение за Сами Лоз, и по-точно за сделките му в Ню Йорк, което ви е позволило да измъкнете парите за Хизбула. Ала, разбира се, за Мосад не е било лесно да се среща с Норкуист, така че хората ви е трябвало да се съобразяват с неговата програма. Никога не сте установявали контакт по телефон или електронна поща, вместо това просто сте се появявали в определен момент от пътуванията му и сте получавали информация и предавали инструкции. Всеки път контактът е осъществяван от различен човек така, че охраната на Норкуист да не заподозре нещо. Това обяснява защо на „Хийтроу“ той не знаеше коя си.