Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Не можеш да обясняваш това на мъжа. Той или знае как или не. Ти не знаеш, Боби. Заради това спрях да те обичам. — Тя замълча, за да обмисли думите си. — Не, това не е истина. Не спрях да те обичам. В теб има много неща, които са прекрасни, просто любовта ми към теб не бе достатъчно дълбока, за да продължавам да толерирам начина, по който ме пренебрегваше.

Очевидната истина в думите й жегна Харланд. Тъкмо за това си беше тръгнала. Не му бе казала, защото бе наранена и обидена.

— Божичко, съжалявам! — каза й той. — Наистина не знам как да направя така, че…

— Няма смисъл. Ти си, какъвто си. Знам защо си такъв. През главата ти е минало толкова много — мъченията, рака. Тъкмо заради това не те бива в говоренето. Трябвало е да имаш някого до себе си тогава. Болката е проникнала твърде дълбоко.

— Имах някого. Но не това е причината да съм толкова лош с теб. Стената, с която се огради, беше непристъпна. Знаеш го.

— Да — с кимване се съгласи тя. — Знам.

Известно време отпиваха от чашите си без да си говорят. Той попита за майка й.

— Има рак. Разпространява се много бавно, но тя линее с всеки ден. Лекарите са много добри, а и имаме две сестри, които са постоянно при нея, така че мога да излизам, когато се наложи, Те бяха добри с… — Гласът й пресекна и тя спря.

— Това е толкова тъжно — единственият ти жив родственик.

— Тъкмо това ми се струва най-странно — тя раздвижи главата си насам-натам, за да може бризът да оближе врата й.

— Съчувствам ти — кимна Харланд. — Разбирам какво означава тя за теб.

Тя кимна с благодарност, запали цигара и го погледна помило.

— Какво правиш в Близкия изток?

— Опитвам се да се присъединя към Джайди. Трябваше да са тук още вчера, но няма да тръгнат от Дамаск по-рано от утре.

— Текман ми звънна, преди да се обадиш ти. Знаеше ли?

— За да не ти дойде изневиделица — предположи той. — Направил е каквото трябва.

— Но това не е първото ти пътуване в Близкия изток тази година, нали? Чухме, че ООН са преговаряли с Хамаз преди три месеца. Ти ли беше?

Той сви рамене.

— Дори и да преговарям с Хамаз, нямаше да мога да ти кажа за това, Ева.

— Не говоря за сега — говоря за преди.

— Отговорът ми е същият.

— В такъв случай ще приема това за „да“.

Той не се стърпя да не я постави на тясно след разменените реплики.

— Засекли са те на „Хийтроу“ и са те проследили до убежището в Кенсингтън в същия ден, когато беше убит Норкуист. Прегледаха записите от охранителните камери от деня и те откриха на тях.

Тя не реагира веднага.

— Виж какво, ако ще водим този разговор, трябва да слезем до басейна или да отидем на плажа.

Те слязоха един етаж надолу, измъкнаха се през пожарния изход и се отправиха към плажа, където свалиха обувките си и се насочиха към редицата плажни чадъри.

— Чакаше на опашката с вицеадмирал Норкуист в залата за пристигащи — подхвана той. — Започна да подозира нещо, след като ти на два пъти изпусна нещата си. Разбра, че ти се опитваш да завържеш разговор с него, и каза на нашите хора да те проследят.

— Нима — безучастно отвърна тя.

— Разбраха също, че самолетът ти е пристигнал преди няколко часа и че си отишла на имиграционния контрол едва когато са обявили неговия полет от Рейкявик. Планирала си го. До хотела ли трябваше да го проследиш? Да го свалиш… нещо от тоя сорт. — Не последва отговор. Предполагам, че Норкуист е бил голяма плячка за теб. Да разбереш какво говори на британското правителство?

— Текман ти е разправил всичко това — изхриптя тя и прочисти гърлото си. — Още ли работиш за британското разузнаване, Боби?

— Не — отговори й той.

— Те не предоставят информация просто така. Какво направи за тях?

Отново бяха извадили рапирите. Той се зачуди, доколко тази игра бе била част от привличането между тях.

— Бяха ми длъжници — каза той. — Искаха да наглеждам един човек и аз го направих. В замяна на това получих телефонния ти номер. — Той размисли за секунда и реши да рискува. — През същия ден на „Хийтроу“ се случиха много други неща.

Лицето й живна.

— Дванадесет или повече от дванадесет терористи преминаха през трети терминал и си размениха самоличностите точно в мига, когато пристигна ти.

Тя не каза нищо.

— Какво правеше там? — попита я.

— Сложно е.

— Разбира се, че можеш да отговориш на този въпрос. Той не засяга теб или сигурността ти. Но е важен. Трябва да съществува връзка между пристигането на Норкуист на „Хийтроу“ и смяната на самоличностите на терористите. Теорията в момента е, че убийството на Норкуист е било за отвличане на вниманието.