Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Стана дори по-добре отколкото го бяха замислили заради закъснението на самолета му — каза тя.

Харланд се облегна в стола си и кръстоса ръце зад врата си.

— Това означава, че Сами Лоз го е планирал или най-малкото бил е един от хората, които са го планирали. Странно е, че на Текман не му е хрумнало досега.

— Не би могло. Той не знае за далаверата между адмирал Норкуист и Сами Лоз. Само ние знаем това.

— Така е, но той подозираше нещо, защото ме помоли да наглеждам Лоз. — Замълча. — Тъкмо с него бях.

— С Лоз? — Тя беше шокирана. — Нашите хора го търсят под дърво и камък. Къде е? Трябва да ми кажеш.

— Не мога.

— Трябва.

— Не мога. Ще се хвърлите с главата напред и може да загинат други хора.

— Но той е в британски ръце, нали?

— Нещо такова.

— Ще трябва да предам това на моите хора веднага. За Бога, не можа ли да ми го кажеш по-рано?

— Оперативна сигурност — ухили се той.

— Майната ти!

— Изобщо не трябваше да ти казвам, Ева.

— Не разбираш ли? В момента работим върху това заедно. Има неща, които само ние можем да сглобим в едно цяло.

— Естествено, подобна идея ме изпълва с радост, но… Прости ми, но в момента гледам на мотивите ти с неприятно подозрение, Ева. Знам на какво си предана — на майка ти и на Мосад. Моя милост се нарежда твърде назад в списъка.

Тя запали цигара и издиша струя дим.

— Не мога да отрека, че си прав. Но това не е въпрос на преданост. Става дума за взаимноизгодно сътрудничество.

— Звучи като фраза от комунистическата ера. Както и да е, аз съм извън играта. Ще кажа на Текман това, което научих от теб, но след това се присъединявам към Генералния секретар и се връщам към работата си.

— Преговори с Хамаз?

— Не, службата на специален съветник на Джайди.

— Още един от пациентите на доктор Лоз — язвително каза тя. — И при него ли докторът ходи на домашни посещения, както в случая с Норкуист?

— Ти си добре информирана — отвърна Харланд. — После й разказа за собствените си проблеми с гърба и за уменията на Сами Лоз. Но това не изглеждаше да й е особено интересно.

— Ще бъде ли подложен на проверка в Англия? — внезапно попита тя.

— Вероятно.

— Има информация, че е бил арестуван. Американците знаят ли за това? Те също го издирват.

— Това е доста деликатен въпрос. Струва ми се, че никой не знае, че ние го държим.

Тя изглеждаше озадачена.

— Как така?

— Той не е под официален арест.

— Имаш предвид, че не е при вас?

— Не съм напълно в течение на ситуацията — отговори Харланд.

Тя извади клетъчен телефон от дамската си чанта и се изправи.

— Трябва да докладвам за това. Съжалявам, твърде важно е, за да го отлагам.

Тя се отдалечи на известно разстояние на плажа и се обади. Погледът на Харланд пробяга между гърба й и двамата мъже, които се бяха настанили в сянката между басейна и задната част на хотелското фоайе. Като я наблюдаваше, той реши, че още я обича, по-скоро още се нуждае от нея, ала нейната склонност да го наранява, способността й да го отреже от живота си, задушаваха това чувство. Вече беше постъпвала така на два пъти и той не изпитваше и капчица съмнение, че би го направила отново дори и да дойде при него след смъртта на майка си. Характерът й бе хлъзгав до патологични размери.

— Доволни ли останаха? — попита я той, когато тя се върна. — Заслужаваше ли си екскурзията?

— Да — кимна тя. — Благодаря ти за това, Боби.

— Е, поне не ти се наложи да преспиш с мен, за да получиш тази информация.

— Подобна забележка не ти отива.

Харланд почувства гузно задоволство от това, че все още може да я уязвява.

— Пак старата игра, нали? Това правеше, когато се срещнахме за пръв път в Рим. Красивата лястовица от Изтока, която запленява всички онези уморени чиновници и политици.

Тя го изгледа по познатия му предизвикателен начин.

— Начукай си го, Боби!

— Добре де, добре. Съжалявам. Но би трябвало да си наясно колко много ми липсваше. Наистина би трябвало да съзнаваш това. Разбирам, че всичко е минало, но би могла да ми кажеш защо ме напускаш. Да ми помогнеш да разбера, по дяволите!

Тя сведе очи и нарисува кръгче в пясъка с върха на обувката си.

— Прав си. Беше жестоко от моя страна. Но реших, че това е най-добрият начин.

Той отново погледна към хотела.

— Виждаш, че си имаме компания. Видях ги на летището — сирийски или ливански мутри.

— Не, те са с мен.

— Пътуваш с охрана?

— В Ливан — да. Все още е опасно място. Хората изчезват безследно.