Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Джон?

— Да, Джон. — Той се разсмя. — Оставихме нещо за довършване… — Погледна надолу. Една малка зелена жаба бе скокнала насред осветено петно на пода и сега седеше там и премигваше. Това беше моментът, за който се бе подготвяла. Тя се отблъсна от ръба на ваната и се хвърли към корема му, но Лоз очакваше подобен ход. Той отстъпи встрани, хвана я за ръката и я дръпна към гърдите си сякаш танцуваха рок. След това я вдигна със сила, която я изненада, положи я на ръба на ваната и опита със сила да разтвори краката й.

— Не! Не по този начин — силно изкрещя Айзис.

Той спря и я хвана за раменете. Пистолетът беше насочен в дясното й слепоочие.

— Щом не искаш така, ще се държиш прилично.

Тя кимна. Мислеше единствено за това как да изтръгне пистолета от ръката му.

Тогава той направи нещо странно. Погали лицето й, като прокара ръка през устните и веждите й. Отново я огледа.

— Ти си истинска красавица, Айзис. В теб има скрита красота. Това е — скрита красота. — Той жадно притисна устни към нейните и се намести между краката й. — Ти разбираш — изхриптя той, — не исках да става така. Исках да се любим като равни.

Пистолетът се бе плъзнал надолу и тя бе сигурна, че в момента е насочен към стената зад нея. Тя прегърна Лоз през врата. Прегръдката й предизвика тържествуваща усмивка, която затрептя в ъгълчетата на устата му и той я целуна по шията.

— Кажи, че ме желаеш! — каза той.

— Желая те! — отвърна Айзис.

Докосваше гърдите й. Тя вече изпитваше такова омерзение, че бе готова да рискува всичко, за да го спре. Единствената възможност, която й се предоставяше, бе да използва прегръдката през раменете му и да го удари с глава, но в момента бе по-високо от него и ударът би засегнал само горната част на темето му.

— Желая те! — Тя вложи всичката лъст и покорство, на които бе способна и го придърпа нагоре, сякаш за да го вижда по-добре.

— Знаех си, че през цялото време ме искаш! — отвърна той.

Тогава тя го удари. Удари го не с глава, а със саблен удар с ръка в сънната артерия. Той падна назад, но не изпусна лявата й ръка. Завъртя я с лице към ваната и натисна главата й надолу само на сантиметри от водата. Айзис усещаше невероятната му атлетична мощ. Като не преставаше да ругае, Лоз запретна робата й и се опита да я разкрачи.

В този момент избухна първият взрив. Взривът подхвърли Херик нагоре и я преобърна като листо. Тя падна наполовина във ваната с извито назад тяло. Имаше чувството, че експлозията първо декомпресира помещението, а след това го изпълни с втори оглушителен гръм. В продължение на няколко секунди Айзис не знаеше на кой свят се намира, но след това се окопити малко, колкото да си даде сметка, че все още е жива. Тя се претърколи във ваната и покри главата си с ръце, без да мисли за друго освен за гредите и зидарията, които се сипеха от тавана. Тя чу, че Лоз извика в момента на експлозията, но това бе всичко.

Няколко секунди по-късно избухна втора, също толкова демонична експлозия, но този път бе поразена друга част от лагера и тя можеше да прецени по-добре какво става. Имаше три различни напълно отчетливи етапа след първоначалното попадение: гръмовен екот, който сигурно бяха чули на разстояние от двадесет мили околовръст, после свистене на въздух и, накрая, малко след това — грохот от срутвания и разрушения.

Тя зачака трета експлозия. Вече бе убедена, че бомбардират острова откъм речния бряг. Нищо не се случи, единственият шум, който успя да долови, беше от огън, който започваше да се разраства от другата страна на двора. Зае се да разбутва камарата отломки, която я бе затрупала във ваната. Не поддаваше. Трябваха й минути, за да се пребори с една греда и нещо, което приличаше на парче мазилка, прикрепено към някакъв камък, които лежаха върху ваната и не й даваха пространство за маневри. През цялото време подушваше миризмата на разразяващия се пожар. Тя се отпусна обратно във водата и реши, че най-добрата й възможност е да опита да си проправи път през един отвор, който бе напипала с крак близо до крана на ваната. За целта трябваше да свие крака към гърдите си и да се обърне през глава напред. Трябваха й много опити, по време на които свиваше и извиваше тялото си по всевъзможни начини. Когато успя да се претърколи беше толкова задъхана, че й трябваха няколко минути отдих, за да започне да разширява дупката. Най-сетне тя успя да провре главата и дясното си рамо през отвора и вече беше в състояние да мести по-големи парчета от дървените и каменни отломки отгоре й. След още няколко минути тя се освободи, пропълзя през останките от покрива на банята и огледа пораженията в светлината на два пожара.