Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Ти трябва да си починеш, не разбираш ли. Почти не си мигвал през последните три дни.

— Добре съм — отвърна той. — Ще останем тук.

— Тогава нека си взема една цигара.

— Не. — Той вдигна пистолета. — Седни там.

Тя забърса ръба на ваната с хавлията и седна.

— Хайде да не се преструваме повече — предложи тя. — На противоположни позиции сме. Ти знаеш с какво се занимавам, а вече и аз имам доста добра представа кой си ти. Така например, предполагам, че си бил ранен в Афганистан, а не в Босна, както и че Карим Хан те е спасил именно там, а после те е закарал за лечение в Пакистан. През цялото време ти се притесняваше не за Карим — горкичкия заблуден Карим, — а за това какво бихме могли да разкрием. Ти знаеше, че не можеш да разчиташ на него, защото — нека си признаем това — той наистина е много наивен и единствената причина, поради която не им е разказал за теб, е, че мъчителите му не са знаели какви въпроси да задават. До получаването на първата пощенска картичка си смятал, че единственият човек, който може да ти навреди, е скътан на сигурно място в Афганистан, може би дори е мъртъв. След това се е получила първата картичка и ти си разбрал, че той е на свобода — още по-опасен за теб и организацията ти — неоткриваем сред номадската общност на икономическите емигранти от Изтока.

Очите на Лоз бяха напълно безизразни.

— Е, всъщност било е доста просто. Снимката на Хан, която ти имаш, не ти е била дадена от някакъв си бездомник в Ню Йорк. Донесъл си я със себе си от Афганистан. По незнайно каква причина си спомням, че през 1998 талибаните забраниха всички видове фотографиране, освен за официални цели. Фотографията на Хан прилича много на снимките от талибанските архиви, които наскоро ни бяха предоставени от Северния Алианс. Така че моето предположение е, че си бил в Афганистан през 1998 или 1999 с цел обучение и планиране. И си успял да вземеш копие от една от онези снимки. Бил си там. Права съм, нали?

— Забравяш, че аз съм шиит — с равен глас каза той. — Всички в Афганистан бяха сунити, също като Карим.

— Това е подробност. Важното за твоята война е, че целта и не е свободата на вероизповеданието, въпреки всичките ала-бала за джихад — тя се води заради неравенството между Запада и ислямския свят. Ето срещу какво воювате, макар че редоваците като Хан наистина нямат никаква представа за това. Ти вярваш, че това е религиозна война, колкото и аз вярвам в това. Става въпрос за икономически интереси.

— Грешиш — каза той.

— Погледни собствения си живот в Ню Йорк — материалното благосъстояние, жените, прелюбодеянията. Какво казва Корана? „Не се отдавай на прелюбодеяние, че то винаги е непристойно и нечестиво е.“ Нечестиво, ама ти е кеф. Или това е просто саможертва, която си принесъл в името на достоверната си легенда? Струва ми се, че не е. Смятам, че ти наистина си накупил всички онези неща и си такъв усърден ебливец, че не ти е било трудно да се помириш с религиозната си съвест от другия твой живот.

Той добродушно вдигна рамене.

— Смяташ ме за раздвоена личност, Айзис.

— Разбира се, не е толкова просто. Между двете половини на личността ти сякаш има преходна врата. Едната половина осъзнава съществуването на другата и е наясно какво става там, но ти си в състояние да затръшнеш вратата.

— Май си в състояние да надзърнеш в мен.

— А Поета? — риторично попита тя. — Поета не съществува, не и по начина, който ни интересува днес. Ала аз вярвам, че има друг човек, когото ти предпазваш, личност, която Хан познава, но не разбира или не разбираше нейното значение. Вече му става ясно, защото не сте се подготвили предварително за моите въпроси.

Той поклати глава.

— Сега няма да задаваш никакви въпроси на Карим. — Погледна в краката си. — Но след като предпочиташ да упорстваш по този въпрос, което определено е неразумно от твоя страна, мога да те уверя, че Поета съществува. С това име в Босна наричахме определена личност, по твоята терминология, защото отказа да ни каже истинското си име. Това продължи с дни, но когато научихме истинското му име, престанахме да го наричаме Поета.

— И това е човекът, който ръководи твоята организация? Някой друг шиит вероятно?

— Не мога да ти отговоря.

— От Ливан ли е?

Той се озъби в зловеща усмивка.

— Не мога да ти кажа тези неща, Айзис.

— Можеш, разбира се. Какво значение има вече? Знам какви са намеренията ти. Как се казва?

Той се замисли за момент и се усмихна на себе си.

— Името му е Джон.