Генри Портер - Обратен камуфлаж

Лапинг прочисти гърло.

— Участието ми в операцията тук не е кой знае какво, но през цялото време в главата ми се върти мисълта, че тези хора се държат като степфордските съпруги. Те не правят нищо друго освен да пият кафе, да четат вестници, да спят, да пазаруват, да гледат телевизия, да играят мач. Не приличат на хора, които се готвят да направят каквото и да е.

— Той може и да е прав, сър — обади се Лайн. — Напълно възможно е да са прибягнали до двойна измама с цел да отклонят вниманието ни или просто да ни накарат да пропилеем всичките си ресурси. Ал Кайда разполага с огромни средства, по наша оценка приходите им възлизат на триста до петстотин милиона долара годишно, основно от саудитски принцове и бизнесмени. Само малка част от тези средства се харчи за терористични актове. Около деветдесет процента от парите се използват за създаването на мрежи и инфраструктура. Могат да си позволят да организират операция само за да ни водят за носа, без да имат предвид някакъв конкретен резултат.

— „Идеалната уловка“ [16]— каза Лапинг.

— А това е? — попита Шефа. Всички лица се обърнаха към Лапинг, който макар да беше уверен в своята начетеност, не бе свикнал с публични изяви. Херик забеляза, че преди той да отвори уста, адамовата му ябълка заподскача нагоре-надолу.

— Книга, написана сто години преди Макиавели от анонимен арабски автор — вероятно египтянин, живял по времето на великия емир Саад Ал Дин Сунбул. Авторът използва примери от арабската литература и поучава читателя чрез истории за уловки, хитрини, коварства и измами, заимствани от различни житейски случки. По същество книгата учи как да надхитриш опонента си и в същото време да бъдеш нащрек за неговите намерения в същата посока.

— Разбирам. Нямате предвид, че проблемът, който разискваме, е бил заимстван направо от книгата, но смятате…

— Смятам, че ако един човек е изучавал древна арабска литература, то той би познавал книгата и би усвоил някои от уроците й.

Херик си припомни, че Джо Лапинг беше получил нареждане да направи проучване дали през Гражданската война в Босна на страната на босненците не се бе сражавал човек с минало на литератор. И ето например Рахи прекарваше по-голямата част от времето си в книжарница. Естествено, това предположение си струваше да бъде проверено, но по-ценно беше наблюдението, че тъкмо Рахи ги бе завел до „Хийтроу“, след което бе прекарал времето си в шляене пред охранителните камери. Тя бе покрусена, че не се е сетила за това сама.

— Това е интересна теория — поклати глава Шефа. — Някой друг да има идеи?

Шефа любезно отклони няколкото плахи предположения, които последваха, и след това по обичайния си внимателен начин увери събралите се служители, че са свършили чудесна работа, която несъмнено ще улесни в голяма степен арестуването на заподозрените.

Върнаха се в централата минутка след два следобед. Херик отиде на бюрото си и се обади на мобилния телефон на Хелен Жюнал. Мадмоазел Жюнал отговори сънено. На фона на гласа й Херик чу звука, който не можеше да се сгреши с нищо друго — вълни, които се разбиват о брега и отдръпващата се от пясъка вода. Айзис обясни от какво има нужда, но Жюнал й каза, че би предпочела да отложи разговора до връщането си на работа в Брюксел.

— Добре — каза Херик. — Можем да подадем молба чрез генералния секретар на НАТО и да изискаме официален разговор за интересуващите ни въпроси, който да бъде проведен от службата за сигурност към НАТО. Въпросът е важен и Обединеното кралство наистина се нуждае от помощта ви.

— Коя сте вие?

— Достатъчно е да знаете, че разследвам международно терористично ядро и че смятам, че вие разполагате с информация, която може да е полезна, всъщност съдбоносна за моето разследване.

Жената изведнъж стана сговорчива.

— Един мой колега твърди, че сте познавала някои от чужденците мюсюлмани, които са защитавали Сараево по време на обсадата на града? — настъпи Херик.

— Да, живеех с един от тях. Как мога да ви помогна?

— Интересуваме се от двама мъже. Сами Лоз и Карим Хан.

— А, да, познавах ги и двамата, но немного отблизо. Това бяха медиците, да? Онези, които дойдоха с припасите и останаха. Тези ли?

— Да — отвърна Херик. — Имате ли нещо против да ми кажете името на мъжа, с когото живеехте?

— Хасан Симик. Той беше от смесен брак, но възпитан като мюсюлманин. Беше връзката с мюсюлманите чужденци — джихадистите. Тежка работа. Винаги искаха да правят каквото са си наумили. Държаха се настрана от другите. Не бяха като босненските мюсюлмани.