Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Този фотограф — попита Херик — спомня ли си за някой като Хан или Лоз?

Долф поклати глава.

— Или някой друг, който е от значение?

Долф отново поклати глава.

— Една халба ще ми дойде добре. Какво ще кажете да се почерпим отвъд реката, момчета?

Херик попита дали са гледали общи снимки на войници, преди тя да дойде в залата.

— Няколко.

— Искам да ги видя.

— Защо? — малко рязко попита Долф.

— Защото ти не знаеш какво търсим.

— Търсим Хан и оня тип Сами Лоз.

— Да, но никой от вас не ги е виждал на живо, а на фотографиите може да има и някой друг, който да е от значение. Този човек е правил снимки по време на най-решаващия период от войната.

Долф се втренчи в монитора си, за да издири съответните файлове, а Лапинг излезе да вземе кафе за всички.

Най-сетне Долф намери снимките от средата на ноември 1993, на които се виждаше група мъже, бутащи изгорял камион. Земята бе посипана с рехав сняг, а небето грееше ярко. В короните на дърветата блещукаше лед. Мъжете бяха навели глави надолу и влагаха цялата тежест на телата си в усилието да бутат камиона, а лицата им се виждаха в профил. Играта на сенките по снега, енергията, която лъхаше от телата на мъжете и интересната форма на разрушеното возило обясняваха защо окото на фотографа е било привлечено от сцената и защо пръстът му е останал на бутона за цели осем кадъра. Долф прехвърли кадрите бързо, постигайки почти анимационен ефект. По настояване на Херик те се върнаха в началото и ги разгледаха бавно. На четвъртата снимка тя извика високо:

— Спри тук! — отиде до стената и посочи към главата на единия от мъжете, който бе повдигнал лице на светлината и гледаше към обектива. — Можеш ли да го увеличиш? Тук, участъка в предната част на камиона.

Долф маркира участъка с мишката и щракна няколко клавиша.

Кой е тоя, мамка му? — попита той, когато снимката се проектира на стената.

— Това — каза тя, като извади фотографията от плика и я плясна на стената — е Юсеф Рахи, известен още като Яхая или Якуб. Вижте сами.

Долф стана и се взря в двете фотографии. Отне му няколко секунди да проумее значимостта на съвпадението.

— Айзис, ти си era ти чудото! Този е главният. — Той се замисли за момент. — Всичко, което се случи сутринта с Виго и Спелинг е заради факта че ти вече си знаела това. Ти си очаквала, че ще откриеш Рахи на тези фотографии, поне него търсеше.

Тя кимна.

— Да пукна дано!

Всички се приближиха до стената и сравниха двете снимки.

— Погледнете и това тук — посочи Айзис. — Тоя дръгливия с брадата. Абсолютно съм сигурна, че това е Сами Лоз.

— Щом казваш — рече Долф. — И Хан ли е тук?

Тя проучи всяко лице поотделно.

— Не.

Проницателните очи на Долф отново потърсиха нейните.

— Как разбра за Рахи?

— Книжарницата — намеси се Cap. — През онази нощ си докопала нещо, нали?

— Христе, голяма работа си! — каза Долф. — Откога знаеш?

— От тази сутрин знаем, че Рахи не е бил убит в Ливан. Тялото е на друг човек. — Тя обясни за пробите, които беше изпратила на лабораторията, и за записа, на който Сами Лоз говореше на Хан и от който тя бе чула името Яхая.

— Значи всички съдбоносни връзки са били направени в Босна — заключи Лапинг.

— Да, именно заради това трябва да разберем кои са тези хора. — Тя заби пръст в лицата на останалите мъже на фотографията. — Ще трябва да разнищим всички кадри, да увеличим по цифров път всяко лице от снимките.

— Мога да ти кажа отсега — намеси се Cap, — че нито едно от тези лица не се е мяркало на „Хийтроу“ през оня ден. Знам физиономиите им наизуст.

— И май точно в това е смисълът — каза Лапинг.

— Внимание, дами и господа — призова Долф. — Рядката каша, която минава за мозъка на Джо Лапинг, най-сетне се раздвижи.

— Да, ама ти не се сети, Долфи — отвърна Лапинг. — Айзис те остави да й дишаш праха.

— Да ти го начукам, Джо! Заяждаш се само защото в Сараево не остана и една уличница, дето да не е пробвала коледната пижама на майка ти!

— Не ми се ще да ви развалям купона — Херик не намираше сили да се разсмее, — но нямаме време за това. Трябва да разберем кои са тези хора. Ако трябва, докарайте фотографа в Лондон и качете оная жена Жюнал на самолета от Скиатос. Трябват ни всички ресурси, които можем да докопаме. Всички, които са били там — журналисти, хуманитарни работници, войници. Накарайте Службите за сигурност да ги съберат и им прожектирайте слайдовете. Ще трябва също така да сравним лицата на тези мъже с всички снимки, които имаме на файлове.