Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Добре, добре! — Тя вдигна ръце нагоре в театрален жест, че се предава. — Но трябва да признаеш, че е интересен фактът, че има няколко паралела. Това образуване на двойки — Джайди и Текман, Лоз и Рахи…

— Ти и аз — Харланд се усмихна лукаво.

— Нямах това предвид.

Той я докосна леко по ръката.

— Въпросът е дали сега ще се оставя да бъда съблазнена от теб? — Тя го погледна открито и го накара да мисли, че отново анализира това с ревностната логика, с която анализира всичко останало.

— Не е необходимо да те съблазнявам — каза той. — Предпочитам взаимното съгласие.

— Наистина ли? За мен това е като невъзможна за постигане стратегия. Как разбираш, че всичко е взаимно?

Сега вече Харланд се смути.

— Повярвай ми, нямам толкова опит.

— Мисля да направя кафе, а през това време да си спомниш какво трябва да следва. — Тя наля поравно и на двамата остатъка от виното, разчисти съдовете и влезе вътре. Чу се тракане, след като всичко беше скупчено в миялната машина, а след това някаква музика, която му беше много позната.

— Какво е това? — попита той. — Къде съм чувал тази музика?

Тя подаде глава през прозореца.

— Това е суфи музика. Слушал си я на острова. Купих я от пазара, когато бях в Судан. Това е чудесна музика, но си мислех, че ще звучи глупаво и не намясто в Англия.

След няколко минути тя се появи с кафето.

— Има едно нещо за теб и Шефа, което недоумявам. Това, че ме оставихте на онзи остров сама с Хан и Лоз. Бях изложена на такава опасност.

Харланд кимна.

— Шефа ми каза, че си имала подкрепление. Когато тръгнах, Cap и Лапинг бяха на няколко минути път с лодка.

— Но аз не знаех, че те са там, а те не знаеха какво става. Това ли наричаш подкрепление?

— Мисля, че не е имал друг избор, защото хората, които бяха на негово разположение, бяха твърде малко. Но по някакъв начин беше прав. Ти ги накара да говорят и разкри съществената информация за Яхая и времето, с което разполагахме.

— И все пак беше адски безотговорно от негова страна, не мислиш ли?

— Да, но смятам, че отчасти и аз съм виновен. Аз настоях да тръгна. Трябваше да тръгна.

— Копеле такова. И все пак изваждаш заек от шапката си, който накрая се оказва по-малък от моя. — Тя се усмихна заядливо.

Музиката се промъкна в мрака, като че ли да приглуши трудния за проумяване свят на английско предградие. Те се взираха един в друг. Без да издаде звук, тя стана от мястото си, обви ръце около лицето му и се наведе да го целуне.

— Не е необходимо да си лягаме — каза тя. — Но помислих, че ще искаш да знаеш, че вече сме синхронизирани.

— Прекрасно — прошепна той, докато тя отново го целуна.

— Но по принцип се каня да си легна съвсем скоро — и то с теб.

— Да — каза Харланд. — Това е много добра идея.

Те станаха от масата и отидоха в нейната спалня, която изглеждаше наистина неприкосновено място. Нямаше много мебели, но беше удобно. От едната страна на леглото имаше купчина книги и снимка на малко момиче и жена, която стоеше под сянката на яркозелено дърво. Жената много приличаше на Айзис, но той знаеше, че това е починалата й майка, а момиченцето, което се смееше, беше Айзис. Изведнъж той усети мъката, която тя беше изпитвала през тези години, и се обърна да я прегърне. Отчасти заради искрата съчувствие, която беше изпитал, от друга страна, отчаяно искаше да сложи край на собственото си продължително и мълчаливо уединение и да докаже на себе си, че е способен да обича и да разбира човека до себе си. Тя се съблече с две-три движения, след което се изправи пред него без капка смущение. Харланд беше неспособен да асимилира гледката, не можеше да свърже изящната бяла фигура пред него с фурията, която работеше с мъжки замах. Тя се доближи до него, обви ръце около врата му и му пошепна да се съблече. Легнаха и правиха любов. После тя потъна в прегръдките му и заспа. Той също затвори очи, но не беше спокоен. Умът му бе зает от три думи — жертва, оцелял, човек; това бяха трите състояния, през които бе минал. Питаше се дали все още е човекът, който беше? Дали все още го тормозеше онова, което му се беше случило преди четиринайсет години в избата на къщата в Прага? Знаеше на какво се дължаха болките в гърба му; не на изчезването на Ева, нито на самолетната катастрофа.

Както казваше Сами Лоз, тялото помни. Стара травма — това трябваше да изпита, за да стане отново човек. Той погледна лицето на Айзис и си спомни кога за първи път се усети привлечен от нея. Не беше заради външния й вид. Беше заради нейното убеждение, че каквото и да е направил Хан, неговото мъчение е престъпление.