Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Изчакай за момент — обърна се той към Хариет.

— Какво има, скъпи? — лъчезарно му се усмихна тя.

— Мисля, че трябва да звънна на един човек. Не съм я чувал от следобеда. — Той се помъчи да стане от леглото и се протегна към телефона си, скрит в калъфче. Набра Херик и зачака. Телефонът й иззвъня десет пъти преди тя да вдигне.

— Как си? — попита той.

— Добре — отговори тя.

— Какво правиш?

— Гледам дъжда. Тук има голяма буря.

— Добре ли си?

— Разбира се. Изпихме по една чаша вино с Олинс в бара, той е истински чаровник. Но сега съм в хотелската стая с бутилка червено вино и книга. Страхотно е, не мога да съм по-щастлива и по-отпочинала.

— Айзиз, наистина ли си добре?

— Разбира се. Малко ми се спи. Трябва да ставам рано сутринта, така че затварям.

— Айзиз? Айзиз?

Тя беше затворила.

— Нещо не е както трябва — каза той, поглеждайки Хариет. — Искам да кажа, че това е жена, която те кара да изглеждаш старомоден. Тя е изключително целеустремена. Тя не може да спи, докато не разгледа проблема по хиляда различни начина. Не бях виждал такъв човек преди.

— Изглеждаш поразен — каза Хариет.

Харланд не обърна внимание.

— Проблемът е там, че всичко, което каза тя е лъжа. Примерно тя каза, че е била в бар с Олинс и че той е чаровен.

Олинс може да е всякакъв, но не и очарователен. При тези обстоятелства не е типично за нея да си вземе книга и бутилка червено вино. И когато каза, че не може да бъде по-щастлива и по-отпочинала, тя имаше предвид точно обратното. Явно е в беда.

Хариет видя, че той е сериозен и го погледна въпросително.

— Ще се обадя на Текман и после на Олинс.

Застанала в центъра на стаята, Херик нарочно прекъсна разговора, който Лоз я беше накарал да проведе с опрян във врата и пистолет.

— Добро изпълнение, Айзиз. Ти си страхотна актриса. — Лоз я прегърна и върна пистолета на Фойзи. — По друго време и на друго място щяхме да бъдем страхотна двойка.

Тя го погледна в очите и видя зениците му да треперят. Това беше признак на дълбоко объркване.

— Знаеш ли какво правиш? Имаш ли някаква реална представа за човешката болка?

— Разбира се. Погледни Карим. Направих всичко, което може да направи един човек за приятеля си. Почистих тялото му и дадох всичко от себе си, за да излекувам раните му. Така разбирам болката и дълга, който имам към него.

— Какво прави Карим по-различен от хората, които ще убиеш утре, когато Лангър взриви бомбата си или Аджами разпръсне отровата, която ще зарази телата на деца и бременни жени? И по всяка вероятност ще убият хора, които имат по-голям капацитет за правене на добро от теб, Карим и мен взети заедно? Защо Карим трябва да бъде спасен, а всички тези хора — унищожени?

— Няма смисъл да ти отговарям. — Лоз изглеждаше леко несигурен.

— Трябва да ми отговориш — извика тя яростно и размаха ръка във въздуха. Другата й ръка пусна отворения й телефон в джоба й. — Аз бях тази, която спаси Карим Хан, а не ти. Аз рискувах кариерата си, за да спра изтезанията над него. Ако не ми вярваш, попитай Гибънс. Той знае какво направих.

Той знае, че рискувах живота на баща си, за да освободя Хан и да ти го поднеса на тепсия. — Тя мушна ръка в джоба си и натисна бутона в десния ъгъл на телефона си. — Ти ми дължиш обяснение и си длъжен пред себе си да осмислиш наново понятията, които се въртят в главата ти — омраза и любов към човечеството. Защото любовта, която заявяваш пред Яхая и Карим, би било само егоизъм, ако не успееш да признаеш пред себе си, че това, което обичаш в тях, е именно човечността, която всички притежаваме.

Лоз размаха пръст.

— Ако прекарам още малко време с теб, ще полудея от твоите аргументи.

— Не съм аз тази, която те подлудява — каза тя, — това е само причина. — Тя спря и попита, повишавайки глас: — Какво добро мислиш, че ще излезе при взривяването на сградата на ООН утре? Какво Лангър, Халил, Аджами, Латиях и Фатах си мислят, че правят. Със сигурност ще убият много хора, но какво добро ще излезе от това? Светът ще погледне исляма и ще каже, че не може да се вярва на мюсюлманите. Няма да постигнете нищо, освен изключването и прогонването на собствения си народ.

Фойзи беше заобиколил Херик, докато тя говореше. Без предупреждение той бръкна в джоба й и извади телефона. Показа го на Лоз и му посочи номера на дисплея. Лоз я погледна вбесен, взе телефона и го хвърли на пода, където Фойзи го смачка с крак. Лоз се уви около нея, хвана главата й и започна да я удря, докато тя падна на пода. Накрая взе пистолета от Фойзи и започна да я удря по тила и врата.