Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Не! — извика Лоз — Ще ви кажа.

Ева отстъпи, взе телефона и попита Боби дали чува. Той отговори с „Да“.

— Кажи ни какъв е планът и ще оставим приятеля ти да диша.

— Шестима са — промърмори Лоз. — Трима в Ню Йорк, двама в Лондон и един в Холандия.

Ева повтори това по телефона.

Краката на Хан трепереха от спазми, които говореха за задушаване.

— Оставете го да диша — помоли Лоз.

— Какъв е планът ти? — изкрещя Ева. — Какъв е проклетият ти план? — Тя го удари по ухото с пистолета.

Той разтърси глава отново.

Сега Херик успя да чуе какво й шепне Гибънс. Той сочеше монитора на телевизора на пода.

— Ченгетата са в другата стая — изсъска той. Тя погледна надолу и видя фигурите им. След това стисна по-силно торбичката около главата на Хан. Дясната му ръка леко удари Гибънс по гърба, другата му ръка трепереше в конвулсия близо до Херик. Краката му спряха да се движат.

Ева леко се отдръпна от Лоз.

— Кажи ни и ще го спасиш.

— Те са камикадзета. Камикадзета с експлозив. Разбирате ли — камикадзета! Не можете да ги спрете да дадат живота си за каузата.

— Самоубийци със „Семтекс“, мъже, които разпространяват зараза и токсични вещества?

Той не реагира и тя повтори въпроса си, крещейки в ухото му.

— Да — отговори той.

— Кога ще ударят?

— В два часа.

— Американско или европейско време?

Хан вече съвсем не помръдваше.

— Моля ви оставете го да диша. — Ева даде знак на Херик, която махна торбичката от главата му.

— Американско време, след другите атаки.

— Няма да има други атаки. Кои участват?

— Знаете някои имена — каза Лоз. — Ще ви кажа всичко, ако пуснете Хан.

Той им даде имената колебливо сякаш не можеше да се сети. Но когато вече имаше и шестте имена, Херик разпозна само три от тях. Той ги повтори бавно, докато Ева държеше телефона до устата му. Лангър, Халил, Ал Айсид, Аджами Хюсеин, Махмуд Буктар и Илайъз Шар. Един американец, трима араби и двама пакистанци.

Той им разказа подробности за мъжете. Техните телефонни номера и адреси бяха на лаптопа на масата, който никой не беше забелязал преди това. Всичко беше там, включително и последното му съобщение до тях.

Херик погледна надолу към жертвата си и му кимна. Само тя и Хан знаеха, че бе пробила торбата с ноктите си, преди да я обвие около главата му. Въпреки жестоките удари по крака му, той през цялото време е играл заедно с нея. Тя се наведе, дръпна лекичко косата му и го целуна по челото.

Лоз видя всичко това. Остана объркан за момент, но явно разбра.

— Богинята Изида използва същността на Ра, за да го победи — каза той. — Точно това направи с мен, използва същността ми — любовта ми към Карим, за да ме победиш.

Херик го чу, но бе прекалено разтревожена за състоянието на Гибънс, за да отговори. Тя се затича към приемната и изкрещя в коридора. За няколко секунди пространството се изпълни с членове на Специалния полицейски отряд. Четирима от тях взеха Гибънс и се запътиха към асансьора. Олинс, който беше зад всички, кимна към Лоз.

— Колко информация измъкнахте от него? — тихо попита той Ева.

— Каза ни, че са шестима мъже, трима от които ще нападнат сградата на ООН тук, двама са в Лондон, а един е в Холандия.

— Къде в Лондон? Офисите на ООН ли?

Очите на Лоз се бяха спрели на едно килимче на няколко крачки от него.

— Молитвеният ми килим още от малко момче. Бил е с мен през всички тези години — усмихна се той на себе си. — Това е единственото нещо, което ми остана.

— Забрави самосъжалението — каза Олинс. Той хвана Лоз за челюстта и удари главата му в стената. — Къде в Лондон? Къде в Холандия? Как ще осъществят нападението срещу ООН?

— Той не може да говори, докато го държиш по този начин — каза Ева.

Олинс го пусна и Херик пое нещата:

— Имате ваши хора в Хага? Нали така? В съда за военни престъпления, в инспектората за химични оръжия… Коя част от ООН в Холандия?

— Няма да можете да намерите тези мъже. — Лоз намести челюстта си, след това замълча и се обърна към Херик. Очите му се втренчиха в нея с онзи странен див поглед, който беше видяла на острова. Той стисна зъби, после потрепери и отвори устата си, за да се види разпенената слюнка. Херик го хвана за раменете повече от отчаяние, отколкото в опит да го спаси. След малка конвулсия, капсулата цианид отне живота му. Главата му се отпусна настрани и от устата му потече пяна.

Олинс започна да кълне и да тропа по пода. Херик седна, беше шокирана.

— Той наистина ли умря? — Те се обърнаха и видяха Хан да вдига глава от леглото. — Той наистина ли умря?