Генри Портер - Обратен камуфлаж

Харланд беше вдигнал телефона още при първото позвъняване и веднага беше дал знак на Хариет да му даде химикал и лист. След като слуша известно време, написа номера на директната линия във Вохол крос и обезумял завъртя показалец във въздуха, за да каже на Хариет да набере от телефона в болницата.

Хариет получи отговор и кимна на брат си. Слагайки ръката си на телефона, той изсъска:

— Кажи им, че Херик е с Лоз в Ню Йорк. Кажи им, че той е жив и че тя е оставила телефона си включен, за да чуя.

Вместо да повтаря тази информация веднага, Хариет каза на оператора:

— Свържете ме със Сър Робин Текман и му кажете да изчака много важно обаждане от Робърт Харланд. Кажете точно тези думи. Господин Харланд ще се свърже след малко, става въпрос за националната сигурност.

Харланд успя да напише: „ООН. Утре. Бомба? Лангър, Халил, Аджами, Латиях.“ Той пропусна последното име и изчака, но внезапно линията прекъсна. Той даде на Хариет мобилния си телефон и взе болничния телефон от скута й.

— Виж дали можеш да чуеш още нещо. Ало… ало…

— Да — каза дежурният офицер във Вохол крос.

— Трябва да говоря с Шефа.

— Съжалявам, но това не е възможно.

— Спешно е, отнася се до националната сигурност. Намерете ми Сър Робин, кажете му, че е Робърт Харланд. — Той даде стар код за идентификация, който беше запомнил отпреди четиринадесет години.

— Момент, веднага ви свързвам.

След две-три минути Шефа се обади:

— Боби, какво мога да направя за теб?

— Херик е в Ню Йорк. Тя е с Лоз, който е жив. Беше оставила телефона си включен и чух разговор, който предполагаше, че ще взривят сградата на ООН утре.

— Къде по-точно е тя?

— Нямам идея, но току-що проведох много странен, закодиран разговор с нея, преди няколко минути. Вярвам, че се е видяла с мой приятел от ФБР на име Олинс, който разследваше случая Лоз. Те са пили по едно, така че предполагам, че той знае къде е възнамерявала да отиде след това.

— Тогава да се свържем с твоя приятел.

— Опитах, след като говорих с нея, но мобилният му е изключен, а нямам домашния му телефон.

— Тогава звънни на проклетото ФБР в Ню Йорк.

— Да.

— Ще изпратя някой в „Сейнт Мери“ да бъде с теб в случай че получиш друго обаждане. Осведоми ме какво е казал Олинс и аз ще раздвижа нещата. Ако трябва да ни се обадиш пак, кажи на оператора, че звъниш с „оранжевия“ код. Няма да те притесняват, ако кажеш това. — Той затвори.

Харланд се обади на информационния център, търсейки номера на ФБР в Манхатън, но отсреща му отговори оператор, който нямаше особено желание да сътрудничи.

— Въпросът е от изключителна важност — настоя той. — Казвам се Робърт Харланд, обаждам се от Щаба на службата за тайно разузнаване и трябва да проследя специален агент Олинс и да се свържа с него по телефона. Разбирате ли ме?

— Съжалявам, господине — каза жената отсреща, — не мога да го направя по това време.

— Как се казвате?

— Не съм упълномощена да ви кажа, господине.

— Нека ви го кажа по друг начин. Олинс притежава информация, която може да предотврати терористична атака в Ню Йорк утре. Той може би не осъзнава какво знае. Ако искате да запазите работата си след утрешния ден, предлагам ви да ми съдействате. Ще чакам на телефона.

Линията заглъхна за доста дълъг период, но в крайна сметка се обади мъж, който попита с кого говори.

Харланд каза името си.

— Трябва да говоря със специален агент Олинс по много важна причина. Британското правителство ще бъде във връзка с американското до един час, но ако ми намерите Олинс, ще бъдем в състояние да съкратим процедурата и да предотвратим бедствие. Всичко е във ваши ръце, надявам се, за доброто на всички, да вземете правилното решение.

От пода Херик можеше да види лицето на Ева, но не и това на Гибънс. Тя за малко се почуди защо никой от тях не се опита да й помогне, но след това се сети, че те и двамата са професионалисти и най-вероятно изчакваха по-дълго, за да се запазят в резерва.

Тя бавно повдигна глава, преструвайки се на по-смазана, отколкото беше, и направи знак на Фойзи, че иска да се върне на мястото си близо до стената. Фойзи размаха пистолета си с досада. Тя допълзя до Ева и Гибънс и седна до тях. Ева й отправи поглед, който казваше „чакай“, а Гибънс гледаше напред, без да мига.

Нещо се беше случило, докато тя беше в безсъзнание на земята, прекалено шокирана и пребита, за да направи каквото и да било. Лоз беше избутал леглото до прозореца и беше потънал в разгорещен разговор с Хан, който никой от тях не можеше да чуе. Всеки път, когато заговореше, Хан се опитваше да се повдигне от леглото. Очевидно се противопоставяше на Лоз, който стоеше изправен над него. Но Лоз не му позволяваше, буташе го леко всеки път с ръка на гърдите му и го мъмреше.