Генри Портер - Обратен камуфлаж

Хан се повдигна и се подпря на една ръка. Когато видя Айзиз, той показа, че я е разпознал, и за нейно огромно учудване леко се усмихна.

В този момент се чу гръмотевица точно над сградата. Осветлението притъмня, прозорците се раздрънчаха и Херик почувства как стените треперят. Следващия път, когато това се случи, тя беше сигурна, че Гибънс ще се опита да предприеме нещо. Тя го беше усетила да потреперва и да се подготвя, но се беше отказал.

Хан легна отново на леглото. Лоз взе компютъра, приближи се до прозореца и започна да чете имейлите, които тя беше получила от Нейтън Лайн този ден. Херик разбра, че те щяха да опишат съвсем точно това, което Тайните служби знаеха за Братята и се прокле, че е нарушила основно правило за сигурността. Когато приключи, той взе да преглежда рецептата, намерена от Фойзи в нещата на Ева.

— Провидението отново ни се усмихна — каза Лоз. — Имаме английски шпионин, американски шпионин и ако не греша и израелски. Всички те, оставени на милостта ни. Може би трябва да убием всички като символична жертва на исляма и да го пуснем в интернет. Това ще бъде страхотен завършек на този уебсайт. Фойзи мислиш ли, че можеш да намериш камера по това време на нощта?

Фойзи кимна одобрително. Лоз погледна Хан, който въртеше глава.

— Мислиш, че това е много лоша идея, нали Карим, но, разбира се, аз не ти казах кой е този американец. Това е мъжът, който те изтезава. Не разпознаваш ли американската свиня?

Хан повдигна глава и кимна.

— Да, той беше в Албания, същият мъж, но той ми даде вода. Не ме измъчва той, а арабите.

Лоз извика и насочи пистолета срещу Гибънс.

— Стани! Все тая, ще те убия! А може би ти искаш да го направиш? — Лоз се обърна към Хан, който отново възрази.

— Защо виждаш всичко по този начин? — попита Херик. — Араби срещу евреи, американци срещу араби. Карим току-що го каза: арабите са измъчвали свой събрат, и по-лошо, направили са го за пари.

Това намесване проработи. Лоз се обърна и Гибънс отново седна на пода.

— Погледнете Обединените нации! — Лоз сочеше сградата на ООН, въпреки че останалите не можеха да я видят. — Хората в тази сграда са виновни за смъртта на мюсюлмани навсякъде — в Босна, Афганистан, Палестина и Ирак. Тази сграда е източник на зло, защото се управлява от американци, евреи и британци. Вие тримата сте Обединените нации. Не ние, вие. Вие сте врагът.

— Вашият план включва ли атака върху ООН?

Лоз й си усмихна.

— Колко си умна! Казах ти, че сме родени един за друг.

— Трябваше да се досетя за ползата, която си извлякъл от Бенджамин Джайди, — кимна тя. — Ти гледаш врага в очите. Какъв беше онзи цитат за гатанката от стомана и камък?

Лоз се изправи и се вгледа в дъжда.

— Започва така: „Тази гатанка от стомана и камък е едновременно идеалната мишена и идеалната демонстрация на ненасилие, на братство между расите. Величествена и надменна мишена, която боде небесата и посреща унищожителните самолети насред пътя им.“ Главният секретар Джайди харесва този цитат, но не поради същата причина като мен. Това са лъжи. Братство между расите… опитайте се да бъдете араби или африканци. Дом на всички хора и всички нации… столица на всичко… в това няма грам истина. Единственият път, когато дебатите спряха самолетите, беше в Босна, когато мюсюлманите бяха убивани от сърби, а Западът стоеше зад тях.

— Всъщност съм съгласна с повечето неща — каза Херик.

— Защото си интелигентна жена. И дълбоко в себе си разбираш, че не може да продължава така. Нещата трябва да се променят отвън. Пълно е с корупция. Вие управлявате всичко, сякаш това е задният ви двор. Колко пъти мислите, че американците са забранявали решения на Съвета за сигурност срещу Израел?

Херик сви рамене.

— Разбира се, че не знаеш, защото не забелязваш подобни неща, но ние, арабите, знаем. Отговорът е тридесет и четири пъти за последните три десетилетия. Какъв шанс имат палестинците при това положение?

— Ще използвате ли самолети? — спокойно попита тя.

— Ние сме войници, бием се на земята.

— Значи оръжие и експлозиви?

— Не, Айзиз. Няма да ти кажа. Ще видиш скоро. Ще видиш всичко оттук и ще чуеш и за други неща, които сме подготвили. Търпение, малката.

Харланд беше използвал голяма част от незаконно придобитите си обезболяващи и беше в доста лошо настроение. Сестра му Хариет му правеше компания през безсънните нощи, като му четеше от дневника на Самюъл Пепис, за когото смяташе, че притежава точната комбинация от гъделичкане и приятна възбуда. Тя му беше казала, че ще си тръгне веднага щом той заспи, но това не изглеждаше да стане скоро, защото Харланд не можеше да свикне да спи по корем, особено сега, когато обезболяващите бяха разстроили стомаха му.