Генри Портер - Обратен камуфлаж

Една операция по наблюдение от коренно различен тип току-що беше завършила в залата за заминаващи на трети терминал. Смесен екип, състоящ се от една арабскоговореща представителка на МИ-6 на име Айзис Херик, трима офицери от МИ-5 и четирима членове на Специалния отдел на полицията, бяха изтеглени от наблюдението над Юсеф Рахи — арабски книжар. От Скотланд ярд и управлението на МИ-5 в Темз Хаус им съобщиха, че някакъв важен американец току-що е пристигнал на терминала и че е бил съгласуван възможно най-висок приоритет — придвижването му от летището до Уайтхол. Бронираният „Ягуар“ на премиера, който пътувал от Кардиф за Лондон без обичайния си пасажер, е бил отклонен за „Хийтроу“. Херик чу в слушалката си, че четиримата полицаи под прикритие, с които работеха заедно, се свалят от смесения екип за наблюдение и ще бъдат въоръжени с пистолети в стая, близо до залата за пристигащи.

Херик и тримата й леко намусени колеги от МИ-5 — Кемпбъл, Бек и Фишър поеха към кафето. Бек подхвърляше язвителни забележки по отношение на офицерите от Специалния отдел — били си прибрали ключовете и разписките за паркинг за две от трите коли. Когато седнаха, ги информираха, че малкото офицери от Специалния отдел, постоянно дислоцирани на „Хийтроу“, също са се явили за нареждания. Тя разбра, че Юсеф Рахи щеше да напусне Великобритания без каквото и да е наблюдение, освен на охранителните камери. Не беше чак такъв проблем. Както отбеляза един анонимен глас от управлението на МИ-5, Рахи — незначителен интелектуалец от лондонската северноафриканска общност — не представляваше каквато и да е заплаха за самолета. И той, и багажът му вече бяха детайлно претърсени, а Рахи, в крайна сметка, пътуваше по арабска авиолиния към арабска страна. Веднъж да стигне Кувейт, партньорски настроените членове на местната разузнавателна служба Ал-Мукхабарат, щяха да го поемат и да пресекат всичките му контакти.

Все пак припряното отпътуване на Рахи от Панарабската библиотека в Бейсуотър бе заинтригувало Херик, тъй като липсваше предупреждение за пътуването му. Той пътуваше рядко. Прекарваше повечето от дните си седнал зад бюрото пред хранилището, с висящи на верижка очила и сприхаво отговаряше на въпросите на посетителите или се ровеше за справки в компютъра си. В никакъв случай не беше ключова фигура, дори не бяха сигурни дали има връзки с ислямистки групи. Така или иначе, по време на прочистването на арабските общности във Великобритания името на книжарницата беше изскочило, а и бе постъпила информация от ФБР, че арестуван в Канада заподозрян я е посещавал по време на престоя си в Лондон.

Херик бе прикрепена към операцията от няколко дни. Беше поела първия пост — фризьорския салон, разположен по диагонал от Панарабската библиотека. Пристигна точно преди салонът да отвори в 9.45 сутринта и в 10 часа вече бе на позиция в стола най-близо до витрината, където огледалото й предоставяше чиста гледка към улица „Форсайт“ 119, необикновена постройка от деветнадесети век в ранен италиански стил, малко по-висока от съседните сгради.

Обикновено Рахи се появяваше в книжарницата веднага след десет. Оставяше семейството си в апартамента над нея и отключваше вратата отвътре, за да се захване с вялата сутрешна търговия. Според плана Херик трябваше да се отбие в книжарницата тъкмо в този мъртъв период, да позяпа наоколо и да ангажира Рахи в разговор под претекст, че има нужда да практикува арабския си. Тя бе информирана, че въпреки недружелюбния си нрав, Рахи си пада по англичанките. Постовете, които наблюдаваха посетителите му от улицата и от един апартамент в отсрещната сграда, бяха забелязали, че той се зазяпва с копнеж по хубавите жени, които преминаваха покрай книжарницата, и ставаше по-отзивчив в редките случаи, когато влизаха в нея.

— Не се знае — беше казал офицерът, командващ наблюдението, — може да те заведе на вечеря. В района има един-два много добри ливански ресторанта, където можеш да си поръчаш арабска храна. Току-виж си го очаровала.

Херик наблюдаваше огледалото за някаква следа от Рахи. Нищо не се случи до 10.35, когато тя го видя да излиза на улицата с малък куфар и, както изглеждаше, тесте пътнически документи. Беше нагизден — ярка вратовръзка, сиви кадифени панталони, маслиненозелено сако и обувки с крещящи катарами отстрани. Няколко секунди по-късно едно такси отби. Рахи попипа горния десен джоб на сакото си, за да провери паспорта — жест, присъщ на нервните пътници по целия свят — и се качи на задната седалка.