Генри Портер - Обратен камуфлаж

Движението по пътя им бе необичайно ненатоварено и те взеха правата от четири мили бързо, съпроводени от лаконичните, но редовни коментари на пилота на хеликоптера. Внезапно в гласа му се появи заинтригувана нотка и той им съобщи, че ще погледне по-отблизо бял камион, паркирал на около миля пред тях, в началото на леката стръмнина по магистралата. Излязоха от поредния завой и видяха камиона и хеликоптера, заел позиция над него. Леулин нареди на шофьорите да намалят скоростта и изпрати тримата от моторизирания конвой напред, за да проучат ситуацията.

— Какво виждате? — попита той пилота.

— Вътре има само един човек — долетя отговорът. — Снижавам се, Прилича на азиатец, но не съм сигурен. Не реагира на никое от нашите действия. Прилича на ненормалник.

Видяха хеликоптера да се спуска от лявата страна на магистралата.

— Момент — чу се пилотът, — камионът се движи. Не. Отново спря. Препречи и двете ленти. Можете да се промъкнете или зад него, или отпред, както правят останалите коли, но и в двата случая не разполагате с много място.

— Това не е вариант — отвърна Леулин. Бързо осъзна, че разполагат с малко възможни решения. Ако се опитаха да преминат покрай камиона и в него бъдеше задействано взривно устройство, със сигурност щяха да бъдат издухани на оня свят. Не можеха също така да пресекат централната мантинела и да се включат в западното платно, нито пък да се качат на банкета вляво, който бе гъсто опасан с храсти глог. Движението назад по твърдия банкет до сервиза, който беше останал на около миля зад тях, бе единственото възможно решение, разбира се, освен ако междувременно камионът не освободеше пътя.

„Ягуар“-ът и придружаващият го ескорт вече бяха намалили до 35 километра в час. Всички автомобили от задръстването, което се бе образувало зад камиона, се бяха промушили през пролуката и сега пред конвоя се откриваше напълно празна права от около 800 метра. Двамата моторизирани полицаи, които бяха останали с колоната, изостанаха, за да не позволят конвоят да бъде застигнат от други коли.

— По дяволите! — изруга Леулин. — Шибана бъркотия!

— Ако успееш да задържиш тази част от магистралата празна — обади се Чеймбърс, — можеш да приземиш хеликоптера. Ще продължим с него.

— Да го направим — намеси се Норкуист. Досега отстъпчивият му тон прозвуча заповеднически.

Пилотът чу разговора сред какофонията, която го заливаше от контролната кула, но в момента имаше други грижи:

— Застигат ви два микробуса, червен „Транзит“ и тъмносиня „Тойота“. В момента са на около половин миля в автобусната лента и се приближават бързо. Ще сляза, за да ви прибера, но вятърът не е подходящ за подобни изпълнения. Ще трябва също да се погрижите за тези две коли.

Леулин нареди на шофьорите на двете необозначени коли от ескорта да изостанат и да бъдат в готовност да блокират пътя на микробусите и ако се наложи, на всяка цена да ги изхвърлят от магистралата. Знаеше, че Ню Скотланд ярд слуша разговора им и категорично нареди да открият огън, ако преценят, че това е единственото средство за спиране на микробусите. Вече бе убеден, че е в ход опит за покушение върху Норкуист, което и доложи на Ню Скотланд ярд, добавяйки, че няма никакъв шибан шанс това да се случи на негово дежурство.

„Ягуар“-ът и „Рейндж Роувър“-ът се изстреляха на около 70 метра напред, след което се качиха на банкета и намалиха скоростта почти до тази на пешеходец. Погледът на Джим Нийдпат сновеше между страничното огледало и камиона. Всяка негова фибра бе изопната от напрежение. Опитът му заповядваше да натисне газта и да се измъкне от тази ситуация, за да спаси живота на своите пътници. Видяха как шофьорът на камиона пред тях скочи от кабината, пробяга няколкото метра до края на пустото платно и се покатери по насипа към една пролука в стената от разцъфтял глог. Двама от ескортиращите полицаи рязко спряха моторите си пред тесен железопътен мост над магистралата, спуснаха ги на степенките им и се впуснаха след шофьора. Третият моторист продължи до камиона, заобиколи го и с висока скорост се понесе назад, крещейки в микрофона на каската си, че от камиона се разлива течност. Машината беше дизелов „Ивеко“, ала течността миришеше на бензин.

Пилотът на хеликоптера взе нещата в свои ръце и реши да се приземи на магистралата. Машината пикира, преодоля железопътния мост и се устреми към „Ягуар“-а, летейки на стотина метра над магистралата. Точно когато пилотът повдигна носа на хеликоптера и приземи машината на асфалта, червеният „Транзит“ изскочи изневиделица по банкета. Следваше го полицейското БМВ. Шофьорът на „Рейндж Роувър“-а видя какво става, форсира на задна, за да пресрещне микробуса, и след една-две секунди се блъсна в него.