Генри Портер - Обратен камуфлаж

Херик направи първия си коментар.

— Плаща на египетския офицер. Ще прехвърлят разпита на Доктора.

— Кажи на Фойзи да задейства хората си и да разбере кога ще прехвърлят Хан — рязко отвърна Гътри. — Искаме да знаем в коя от скапаните камионетки е той.

Фойзи, който нямаше нужда от допълнителни инструкции кимна на Херик в потвърждение на това, че е разбрал.

Гибънс погледна часовника си и каза нещо, което тя не можа да разчете, тъй като той беше вдигнал чашата пред устните си и я задържа така известно време, без да отпие. Доктора потършува из робата си и извади черна броеница, която попрехвърля като на молитва, а след това се зае да я върти на пръста си.

Гибънс свали чашата и каза: Имаме нужда от нещо довечера или утре. Трябва да приключим до понеделник.

Херик предаде всичко това на Гътри. От време на време го чуваше да говори по другите канали с баща й и полковник Б.

Тя затвори и заговори на Фойзи на арабски. Дали е проверил колата? Не смята ли, че е време да си върви? Фойзи си позволи да се усмихне на талантливото представление на мрънкаща съпруга и се направи, че се кани да възроптае. Той плати и напусна кафенето като й каза, че ще се видят след двадесет минути.

Херик смяташе да се върне в колата веднага щом Доктора си тръгне. Тя гледаше право напред иззад слънчевите си очила без какъвто и да е намек за интерес към присъствието или разговора им. Гибънс запали цигара и й хвърли още един заинтригуван поглед. Херик беше сигурна, че той не може да я познае и седеше, както предполагаше в недостъпната поза на млада арабка от средната класа.

След като размениха още няколко безсмислени реплики Доктора се изправи. Гибънс не се надигна от мястото си, нито му протегна ръка. На Херик й се стори, че през лицето му премина мимолетна гримаса на отвращение.

Херик реши да си тръгва, но тъкмо стана и телефонът и започна да вибрира. Заради моментното разсейване тя не обърна внимание на вятъра — за разлика от арабските жени когато са на улицата — и един негов порив подхвана хиджабай, разкривайки косата, врата и част от лицето й. Тя бързо го дръпна надолу и се насочи към колата. Докато отваряше вратата видя Гибънс да мята някакви пари на масата и да се отправя решително към нея. Той стигна до колата за секунди и извика през стъклото:

— Проклет да съм, ако това не е Айзис Херик! — Той се наведе до височината на главата й. — Мамка му! Това си ти, нали?

Тя гледаше право напред, без да помръдва. Разбираше, че не може просто така да си седи там — само едно обаждане на Гибънс и цялата операция щеше да бъде провалена. Тя слезе от колата, блъсна го и закрещя на арабски на минувачите край тях, че американецът й досажда.

— Лелее, представяш ли си — той й се ухили похотливо. — Студеногъзата британска шпионка ме е проследила чак до Кайро за малко любов. — Той бръкна в един от джобовете на фотографската си жилетка и извади телефон. Тя го изби от ръцете му и рязко се завъртя, като кълнеше Гибънс на арабски. Развратният американец й прави непристойни предложения, няма ли кой да помогне на една целомъдрена жена?

Гибънс май се забавляваше.

— О, бива си те, Айзис, — каза той и спокойно се наведе да вземе телефона си. — Даже много те бива, Айзис. Но просто трябва да кажа на хората ми, че сте се самопоканили на купона. — Той се изправи, хвана я за рамото с едната си ръка и започна да набира номера с палеца на другата. Фойзи се появи изневиделица и издърпа Херик настрани от Гибънс.

— Тоя кой е? Омар Шариф?

Фойзи му отвърна с усмивка.

— Държа пистолет и той е насочен в сърцето ви, сър. Влезте в колата!

— Да бе, аз пък съм крал Фарук — рече Гибънс. — Разкарай се бе, келеш. Аз и дамата си имаме приказка.

Фойзи се премести така, че да може да покаже пистолета си на Гибънс, без да го размахва пред всички на улицата.

— Наистина ще ви убия, ако не се качите в колата, сър!

— Добре — каза Гибънс, като се опитваше да запази достойнство. — Значи ще отвлечете американски гражданин. Това няма да ти се размине, Айзис. Също и на зачалменото ти приятелче.

— Ама и ние си намерихме една компания — отчаяно каза Фойзи. Той отвори задната врата и смушка Гибънс. — Качвай се!

Гибънс се подчини, но буреносното му изражение подсказваше, че скоро той ще диктува правилата.

— Ще те окача на шибаното бесило за това!

Херик седна зад волана.

— Сега какво?

— Няма проблем — отвърна Фойзи и посочи право напред. — Никакъв проблем. Карай!

Тя провря фиата в потока на уличното движение.