Генри Портер - Обратен камуфлаж

Денят се влачеше мудно и въпреки че натовареността и шумът на уличното движение не намаляваха, по улиците вече имаше по-малко хора. Жените, които си бяха оформили самодейно зеленчуково пазарче от другата страна на улицата, внезапно събраха нещата си и се изпариха сред вихрушка от ярко щампован плат. Мъжете, които допреди малко апатично бяха прекопавали и поливали тесния цветен бордюр, разделящ двата потока на трафика, сега бяха наклякали в сянката на едно дърво и зяпаха как три качулати гарги се бият около цвъртящата от маркуча вода.

Току след пладне задуха горещ вятър, който вдигна въртопи прахоляк покрай пътя и заплющя в знамената пред съда. Гаргите разпериха криле и запърпориха над уличното движение. Херик и Фойзи се смъкнаха надолу в седалките си и пийнаха от бутилката минерална вода. Няколко пъти местиха колата в търсене на сянка и в два часа видяха конвой от три полицейски камионетки да приближава по страничната уличка. Задните врати на камионетките бяха отворени и когато конвоят сви по Бур Саид, Херик успя да погледне покрай стражите във вътрешността на каросериите и съгледа малките стоманени кабинки, в които държаха затворниците.

— Сигурно завират в тези неща — каза тя.

Фойзи тъжно кимна и се поизправи на седалката.

— Ето го американеца. Виж! Виж! В огледалото!

Херик погледна в дясното странично огледало и видя Гибънс да слиза от едно такси. Тя свали сенника, за да провери хиджаба и тъмните си очила в стил Джаки Кенеди и включи телефонната слушалка и микрофона, прокаран през десния й ръкав. Гибънс мина съвсем близо до тях и се отправи право към кафенето. След известно колебание той се настани на една подухвана от вятъра външна маса. Изчакаха го докато си поръча, излязоха от колата и тръгнаха към кафенето, като се караха на арабски помежду си за шофирането на Фойзи. Настаниха се току зад вратата, където бе едновременно сенчесто и се усещаше вятърът. Фойзи седна с гръб към Гибънс, което означаваше, че тя може да наблюдава американеца без всякакво затруднение над рамото на събеседника си. Поръчаха си чай. Изминаха двадесет минути, през които Гибънс проведе два кратки телефонни разговора по клетъчния си телефон, подлагайки на изпитание уменията на Херик. Разговаряше с Доктора и настояваше да знае къде на майната си е той. Секунди по-късно тя видя Доктора, облечен в бледозелена роба, да приближава тромаво по страничната улица. Придружаваше го един арабин, много по-дребен мъж с яке, което се вееше на вятъра и разкриваше светлосин хастар. Дребният мъж имаше доста превзети маниери. Той избърса седалката на стола и дръпна ръбовете на панталона си, преди да се настани с гръб към тях. Доктора се свлече тежко на мястото си, в профил към Херик и Фойзи и измъкна торбичка слънчогледови семки, които продължи да люпи.

След като си поръчаха, Гибънс се приведе напред и заговори. Херик набра Гътри, вдигна дясната си ръка пред лицето си и замърмори в ръкава си. Гледаше леко встрани, но и за секунда не изпускаше устните на Гибънс от погледа си. Предаваше на Гътри дословно разговора, като само понякога правеше пауза, за да му каже към кого от мъжете се обръща Гибънс. Какво имаш за мен? — попита Гибънс египтянина. Отговорът на последния се проточи много дълго. Гибънс го изучаваше внимателно. Имате ли конкретни дати? А имена? Научихте ли имената на контактите му?

Мъжът поклати глава и Доктора го прекъсна, като разсече въздуха с ръка.

Гибънс не му обърна внимание. Казваш, че това ще се случи едновременно в Париж и Лондон. А Щатите? Научихте ли нещо за пощенските картички? Той кимаше с глава, докато египтянинът отговаряше. Доктора отново ги прекъсна, но очите на Гибънс останаха приковани в другия мъж. Значи признава, че това са кодирани съобщения? Добре. Ами Емпайър Стейт? Каза ли, че нападенията ще бъдат координирани и в Щатите, както и в Европа?“ Когато и двамата направиха опит да отговорят, Гибънс заклати глава. Вие, момчета, трябва да проумеете за какво сме тук. Трябва да знаем. Засега чувам само може би това, може би онова, може би сега, може би по-късно. Бомбата тиктака. Хората ми имат нужда от точна информация. Той заби показалец в масата, а после се тръшна на стола си и извърна очи с израз на гняв и безсилие. Доктора също зарея поглед нанякъде, като остави топката в полето на дребничкия мъж.

Мъжът произнесе дълга реч, която като че ли не впечатли Гибънс. Той си поръча още едно питие и набра някакъв номер.

Никаква информация… никакви подробности за плана… да… добре… естествено… ще му кажа… точно така… аха, да. Оставете това на мен. Той свали телефона и се обърна към египтянина: Добре, моите хора смятат, че трябва да изпробваме втората опция. Съжалявам, господин Абдула, но те настояват. Това е извън моя контрол. Трябва да разберете, че съм с вързани ръце. Много сме ви благодарни за това, което вече сторихте, и посолството на САЩ ще изрази формално нашата признателност с благодарствено писмо. Ето и нещо към него. Един вид персонални благодарности. — Той се пресегна и натъпка ролка банкноти в горния джоб на якето на мъжа.