Генри Портер - Обратен камуфлаж

По-късно в хотела Херик каза на баща си:

— Това е най-малоумния план, който съм чувала. Може да се обърка практически всичко.

— Е, има страхотно поле за импровизации. Това не е лошо.

— Мен не ме кара да се чувствам по-добре.

Хан не знаеше нощ ли е или ден. Беше ял само веднъж — канче помия и вода, която пазачите издърпаха от ръцете му, след като бе пийнал съвсем мъничко. И не спеше. Когато египтянинът и Доктора не бяха в килията, го спускаха до седнало положение с вдигнати нагоре ръце, които оставаха вързани с въжето. Беше загубил чувствителността в китките си, с изключение на периодичното усещане за боцкащи иглички, което бе причинено от липсата на кръвообращение. Щом клюмнеше глава в някакъв полусън или просто припаднеше от изключителната болка, пазачите го сритваха или пък блъскаха с палка по вратата.

Времето бе престанало да съществува. Мислите му бяха накъсани като телеграфни съобщения. Съзнаваше, че няма да може да манипулира ситуацията така, че да се спаси от Доктора. Той вече бе започнал да му описва наркотиците, които ще използва. Каза му, че те ще го парализират за часове, ще го накарат да полудее, ще усеща как плъхове гризат мозъка му, а кожата му гори. Описа му как очите му няма да могат да издържат светлината на свещ и болките в тялото му няма да му позволят нито до си почине, нито да заспи.

Аз съм виновен… — Мислеше Хан. — Сам се докарах дотук… това мое измислено пътешествие… Господи, смили се над мен… Пророко, (мир Нему) моля те, спри тези мъже… Спри ги, моля те… това не са твоите пътища… Умолявам те, спри тези хора… Аз… Боли… Не знам кой съм… Нека умра.

Молитви и самообвинения се въртяха в главата му с часове… или просто секунди. Не можеше да прецени. Имаше странното усещане, че съзнанието му някак си се отделя от тялото му, ала знаеше, че това не е истина, защото никога не бе имал по-ясни усещания за физическото си аз. Бяха заключили разсъдъка му в една клетка заедно със звяр — болката беше този звяр. Защо? Той нямаше отговор. Въпросът вече не съществуваше, защото не можеше да има отговор.

Може би трябваше да им каже истината вместо всички тези измислици за терористични лагери и цели. Но той им беше казал истината. Именно това беше направил, когато бе видял Доктора за пръв път и то също не бе дало резултат. И тогава Доктора му бе причинил болка.

Сега бе по-хладно и той предположи, че е нощ. Единият от двамата пазачи се беше подпрял на вратата и бе увесил глава в дрямка. Съзнанието на Хан бродеше без цел и той мислеше за, както изглеждаше сега, непоносимата сладост на младостта си. Наистина ли това бе неговият живот или халюцинираше?

Вратата на килията се отвори и изтърколи спящия пазач в центъра на помещението. Щом се окопити, пазачът удари Хан два пъти с палката, сякаш за да го накаже за току-що извършено нарушение. В светлината от коридора Хан зърна гузното му тъповато лице да се извръща раболепно към египтянина и Доктора, които влязоха в килията. После съзря нещо като масичка на колелца, която бутаха зад тях.

На размери беше горе-долу колкото коктейлна масичка, но като всичко в затвора бе скалъпена от отпадъци — първобитна джаджа с навити на спирала кабели отгоре, кутия и дъсчено табло, върху което имаше прекъсвач и шалтер. Единият от пазачите размота шнура и го повлече към контакт извън килията. Другият разплете кабелите, които лежаха отгоре. В краищата си кабелите завършваха с метални щипки, подобни на кабелите за захранване на автомобилен акумулатор.

Докато Доктора си чоплеше зъбите, египтянинът се наведе, натопи един парцал в кофа с вода и го връчи на пазача, за да го изстиска.

Херик се измъкна рано от хотела и заедно с Фойзи отиде да си купи хиджаб — фередже, което покриваше косата, ушите, рамената и част от лицето. Фойзи, самият той облечен в дълга бяла джелаба и бяло-червено платно на главата, я увери, че никой няма да я погледне, щом носи хиджаб, особено когато са заедно. Тя си купи и черна дреха със строга кройка.

Въздухът вече бе натежал от горещина и прах, а пътищата гъмжаха от всевъзможни превозни средства, ръчни колички и фургони. Стигнаха Бур Саид в 9 сутринта и се вляха в уличното движение, преминавайки покрай съда, сградите на полицията, а после и покрай музея, където Мънро Херик и Кристин Селви трябваше да кротуват на сигурно и хладно сред колекции от кандилници и старинни оръжия. Паркираха близо до кафенето и зачакаха Гибънс да се появи. Предишния ден един от хората на Фойзи го беше забелязал да пристига в 10.30 сутринта, но час и половина измина без каквато и да е следа от него. Гътри звъня два пъти на мобилния телефон на Херик да й каже да се маха от жегата и да влезе в кафенето, за да е сигурна, че ще си е запазила място за сядане преди някой от двамата да е пристигнал. Тя настоя, че трябва да изчака, докато не разбере на коя маса ще се настанят двамата.