Генри Портер - Обратен камуфлаж

Недалече от тях една купчина парцали лекичко помръдна. Някакъв дрипльо дремеше в шарената сянка на едно евкалиптово дърво и наместваше нещо под дрипавата си одежда. От другата страна на пътя една натоварена със захарна тръстика каруца се движеше сякаш от само себе си. Харланд едва успя да различи двата чифта боти под нея.

Полицейската кола се показа иззад дъгата на Z-образния завой и се заизкачва към Мънро по издълбаната от коловози отсечка. Зад нея се появи и камионът, който се килваше ту на една, ту на друга страна, преодолявайки дълбоките ями. Малкият „Фиат“, управляван от Фойзи, се носеше през прахоляка, вдигнат от двете по-големи машини, на малко по-голяма дистанция зад тях.

Харланд напредваше сантиметър по сантиметър и можеше да наблюдава пътя все така добре. Целият план се разгърна пред очите му. Мънро направи първия ход. Той стана от столчето, сламената му шапка, уж случайно, падна от главата му и се изтърколи през пътя. Това сякаш опечали старецът и той се спусна след нея. Движението изглеждаше непосилно за него — държеше се за кръста и креташе едва, едва. Мънро добави и допълнителни щрихи към разиграването на собствената си немощ, като заразмахва бастуна си във въздуха и преобърна статива. В този момент полицейският автомобил се появи иззад завоя и без да намали профуча между него и шапката. Мънро, който изглежда изгуби ориентация в облака прах, падна по очи и се изтърколи на една страна. Харланд се молеше шофьорът на камиона да го забележи. Шофьорът наби спирачки едва в последния момент и тогава се случиха няколко неща. На пътя избухнаха димни гранати, хвърлени пред и зад двете коли. Товарът от захарна тръстика изригна и от него изскочиха трима мъже с газови маски, които скочиха На пътя и в движение простреляха гумите и радиатора на полицейския автомобил. Колата се разтресе и спря, а светлината на синия й буркан продължаваше нелепо да премигва. В същия момент от един отвор в стената изскочи друг мъж и хвърли малък контейнер упойващ газ през прозореца на колата. Никой от четиримата полицаи нямаше време да реагира.

Една-две секунди преди това Мънро се беше претърколил на пътя с насочен в предните гуми и двигателя на камиона автоматичен пистолет. Към него се присъедини и Селви, която, в поза като по учебник, вдигна револвера си в две ръце и се прицели. Задните гуми бяха нарязани на парцали от други двама мъже, които изскочиха иззад стената и просто за всеки случай хвърлиха зашеметяваща граната по посока на камиона. Шофьорът, който тъкмо се канеше да скочи от кабината, когато избухна, тупна на земята като мъртва птичка.

Харланд се стрелна напред през тясната пролука. Шасито на колата задра в голям камък, но тя се приземи на пътя успешно, точно зад камиона. Видя, че и двете предни врати на спрелия „Фиат“ са отворени и че Айзис Херик тича нагоре по пътя през пушека. Това беше последното нещо, което й трябваше в момента, защото тримата полицаи от каросерията на камиона, предпазени от силата на зашеметяващата граната, се бяха изсипали през отворената задна врата с пушки в ръце. Харланд нямаше избор. Той насочи „Исузу“-то право в първия от тях, отвори вратата на колата и в движение блъсна с нея втория полицай. Третият се беше оттеглил зад камиона и се прицелваше. Харланд изскочи от колата и затича към него, за да го неутрализира. Хвърли се напред. Пушката гръмна в мига, в който Харланд се сблъска с мъжа и го повали в мръсотията. Харланд знаеше, че гърба му няма да издържи удара, но изтласка мисълта на дъното на съзнанието си. Докато хората на полковник Б разоръжаваха тримата полицаи, Харланд мъчително се надигна и се отправи към предницата на камиона, където намери Айзис приведена над баща си. Изглежда си беше навехнал дясната китка, но това беше всичко. Вече бяха извикали „Пежо“-то за бягството и не след дълго Мънро и Селви бяха преведени с подканяне до него през пушилката. Айзис изглеждаше напълно слисана.

Баща й се наведе, вдигна сламената шапка и жизнерадостно помаха за довиждане през рамо.

Картината беше странно необикновена, но най-шокиран бе Доктора, който продължаваше да седи на пътническата седалка в кабината на камиона сякаш бе получил апоплектичен удар. Фойзи отвори вратата и го смъкна на пътя под дулото на пистолета, като не преставаше да сипе псувни под носа си, след това го сграбчи за врата и го повлече към задната част на камиона. Харланд и Херик ги последваха.

Провериха всички килии. Освободиха двама мъже, но никой от тях ни най-малко не приличаше на Хан. Казаха им да се спасяват както могат, докато не е късно.