Генри Портер - Обратен камуфлаж

Краката на Хан представляваха по-голям проблем. Те бяха толкова подути и наранени, че беше трудно да се различат пръстите от останалата част на ходилата. Лоз подозираше, че една или две кости може би са счупени, но заяви, че не може да го потвърди със сигурност, преди да направят рентгенова снимка. Можеше да направи съвсем малко, ако не се брояха болкоуспокояващите и дезинфектантите. Съобщи им, че им предстоят много седмици физиотерапия.

През изминалия в грижи за приятеля му час, Лоз внимателно преценяваше и общата травма. Преценяваше позицията на гръбначния стълб и лопатките на Хан, докато последния лежеше в покой. Лекичко докосваше тила му, врата и таза му, втренчил поглед нагоре към мъждукащата от тавана светлина, за да се концентрира по-добре върху изкълчените и разместени стави, които пръстите му изследваха. От време на време поклащаше глава, но не пророни нито дума. Най-сетне той помоли Фойзи за химикал и лист хартия и на коляно нахвърля някакви бележки.

Харланд направи на Херик знак, че излиза. Тя го последва. По време на пътуването се бяха уговорили, че един от тях трябва да е неотлъчно с Хан и Лоз, за да чуе какво си говорят, но беше очевидно, че известно време Хан ще е в безсъзнание, а и Фойзи следеше изкъсо и двамата.

Седнаха на някаква открита тераса наблизо. Няколко минути Харланд остана загледан в насекомите, скупчили се около една лампа, след това се отърси от унеса си и я погледна с празен поглед.

— Да — бавно продума той. — Имаме нужда да пийнем и да запалим. Имам малко уиски в чантата. Имаш ли цигари?

Тя поклати отрицателно глава.

— Дявол го взел!

Фойзи се показа на вратата и му подхвърли пакет „Кемъл лайте“.

— С почитания от заведението — поклони се той и се врътна обратно към Лоз.

— Кой по дяволите е Фойзи — тихо попита Херик.

— Всъщност и той е в твоя бизнес. На свободна практика е, от най-отраканите, но е лоялен и на него може да се разчита.

— А ситуацията тук?

— Сигурно е сключил сделка за острова с местните ислямски откачалки. Тук гъмжи от тях. Крият се в планинските пещери по двата бряга на Нил.

— Откъде е?

— Йорданец, базиран в Турция. Имал е вземане-даване с иракската опозиция, но сега работи из целия Близък Изток. Попаднах на него преди около година, когато ООН имаше нужда от връзка с Хамаз. Фойзи ни уреди среща в Ливан.

— И му вярваш?

— Да. Шефа също.

Постояха още петнадесетина минути, след което Харланд погледна часовника си и каза, че е време да се обадят на Текман. Той нагласи сателитния телефон на сравнително чисто местенце наблизо и го свърза с лаптоп, зареден с мощна шифроваща програма. Набра номера три пъти, преди да успее да се свърже с един от дежурните офицери във Вохол крос. Изчакаха още известно време, докато от службата обработят некодираната линия и я прехвърлят към Шефа. Харланд подаде слушалката на Херик.

— Ти си тайният агент тук — каза й той. — Аз само помагам.

Шефът се появи на линията.

— Всичко с баща ти ще бъде наред. Има подозрения за фрактура на китката, това е всичко. Ще бъдат при нас днес до обед. Как са нашите приятели?

— Той е упоен, а остеопатът върши добра работа, доколкото можем да преценим.

— По-късно ще ви изпратим подкрепления. Двама твои колеги са близо до вас. — Той замълча. — Всички се справихте много добре, но сега идва трудната част. Искам да научим колкото се може повече и колкото се може по-бързо. Знам, че субектът е много зле, но трябва да започнеш още утре. Можеш да изпращаш докладите си през компютъра. Бих предпочел така, отколкото да си губиш времето в телефонни разговори. Ако се включите в системата сега, ще видите, че има съобщение за Харланд.

Харланд й правеше знаци, че иска да говори с Текман, но Шефа бе затворил преди Херик да успее да му предаде.

— Какви игрички си играе той, по дяволите?

Херик му каза за съобщението. Харланд прекара следващите десет минути в борба с шифроващата програма. В крайна сметка, Херик се зае с компютъра и изкара съобщението на екран.

— Добри новини, надявам се? — попита тя.

Той поклати глава.

— Е?

— Нищо важно.

— Всичко, което се получава през този компютър, е важно. Трябва да знам какво се казва в съобщението.

Харланд запали цигара.

— Съобщението е лично. Една наша уговорка, която не възнамерявам да обсъждам с теб.

— Ако има отношение към настоящата ситуация, настоявам да знам каква е — отсече тя.

— Няма отношение, ако не броим това, че през следващия ден и половина може да се наложи да напусна острова. Сега това е твоя задача. Аз не работя за правителството на Нейно величество. Имам си друга работа. А и наистина трябва да тръгвам, Генералният секретар заминава за Сирия и Йордания утре. Трябва да намеря начин да се присъединя към него. — Той замълча и я погледна. — Фойзи е на твое разположение. Няма да имаш никакви проблеми.