Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Може би са го качили на друг камион — предположи полковник Б, бършейки лице. — Информирай този боклук, че що го застреляш, ако не ни каже къде е Карим Хан.

Фойзи опря заглушителя на пистолета си в слепоочието на Доктора. След моментен размисъл Докторът вдигна глава и посочи към вътрешността на каросерията.

— Има скрито отделение в пода — извика Айзис. — Вижте, има панти.

Изкъртиха капака с помощта на лостове. Хан лежеше под стоманената плоча в контейнер горе-долу колкото ковчег, вързан, със запушена уста и завързани очи. Ходилата му представляваха черна пихтия, а слабините му бяха омазани с кръв и урина. Дрехи му бяха подгизнали. Измъкнаха го от дупката безкрайно внимателно и го преместиха на светло. Херик свали превръзката от очите му и освободи устата му и му каза, че е в сигурни ръце, но той сякаш не разбираше какво му казват и ритмично поклащаше главата си насам-натам като сляп певец.

— Боже мой… — Промърмори един от хората на полковник Б.

Харланд потръпна, като си припомни с почти физическа болка собствените си преживелици в ръцете на мъчители — поклати глава и се извърна към Доктора, готов да го убие.

Полковникът вдигна властно ръка.

— Да си гледаме своите собствени задачи — каза той. — Пренесете Хан в колата на Харланд и му бийте инжекция морфин.

— Ами този? — попита Харланд, сочейки Доктора. — Той познава Айзис. Не можем да го оставим тук.

Полковникът кимна.

— Мислех си по-скоро да го вземем с нас.

— И? — упорстваше Харланд.

— Ами очевидно не можем да го върнем чак в Сирия или Ирак или откъдето, по дяволите, се е пръкнал, но определено можем да го хвърлим до… посред Синайската пустиня, да речем.

Харланд, Айзис и Фойзи се качиха в колата с Хан и си проправиха път през разнасящия се пушек. Хората на полковник Б се стопиха из гробището. Двама от тях подкараха Доктора на бегом към един боклукчийски камион, който чакаше със запален мотор недалече от тях.

Радиото отново изпука. Беше Гътри. Убеден съм, че бихте желали да се присъедините към мен и заедно да изкажем благодарност на капитана за перфектното кацане. Местното време е 4.25 следобед. Температурата на въздуха е 35 градуса. Добре дошли в Кайро. Моля останете по местата си, докато самолетът не преустанови напълно движението си.

Островът, на който закараха Хан, беше разположен на около двеста мили южно от Кайро, след един голям завой на Нил. Тринадесет часа след като напуснаха гробището, стигнаха до предварително уговорено място в покрайнините на една плантация за захарна тръстика, където ги чакаше лодка, наречена „Лотус“. Натовариха носилката с Хан напряко на носа и я завързаха с въжета. Лодкарят, застанал на кърмата, избута лодката по течението и като използваше само едно дълго гребло, се насочи към острова. На километри околовръст не се виждаше светлинна, нямаше и луна и нощта бе безкрайно тиха. Когато лодката попадна на лек бриз по средата на реката, Херик се приведе над Хан, за да провери дали не му е студено. Видя очите му да се отварят и цялото му лице да се прояснява и отпуска. Сякаш се вдигна завеса.

Тихо се плъзнаха към едно заливче на острова. Лодкарят използва греблото, за да ги избута през последните няколко метра до брега. Няколко мъжки силуета изплуваха от мрака, приближиха се и издърпаха лодката в кей от прастари дървени колове. Единият от мъжете нагази във водата и се приближи към тях, вдигнал полите на бялата си роба. Беше Сами Лоз. Той се наведе над Хан, докосна рамото му и каза нещо. Отговор не последва.

— Колко е зле? — попита Харланд.

— Не е добре.

Четирима мъже поеха носилката и я пренесоха до групичка едноетажни сгради, разхвърляни на разстояние една от друга в обширен двор, който оставаше невидим откъм реката, скрит зад избуялата растителност. От една отворена врата в ъгъла на двора проблесна светлина. Зад вратата се виждаше стая с избледнели фрески на цветя и екзотични птици, ниско Дървено легло, столове и два газеника. Вдигнаха Хан от носилката и го положиха на леглото. Той се разшава и сякаш позна Лоз, а след това и Херик, но явно не повярвал на видяното, се опита да протегне ръка и да докосне лицето на Лоз.

Лоз нареди на Хан да лежи неподвижно и повдигна главата му, за да му даде малко вода и хапче приспивателно. Когато очите на Хан се затвориха няколко минути по-късно, Лоз се зае да свали парцалите от измършавялото тяло на приятеля си с чифт хирургически ножици, които извади от медицинската си чанта. Отстраняваше плата ивица по ивица и го трупаше в спретната купчинка. След това помоли Фойзи да насочи светлината към Хан много бавно, за да види доколко сериозни са нараняванията му. Поспря, за да разгледа изгарянията по гениталиите му, където инквизиторите му бяха прикачвали електроди. Той внимателно изми с гъбичка нечистотията и кръвта и лекичко намаза с антибактериален мехлем посинелите червено-черни открити рани. С помощта на Херик обърна Хан на една страна, за да се погрижи за раните по гърба и вътрешната част на бедрата му. След това почисти и превърза следите от охлузвания по ръцете и глезените му.