Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Само английски? Без други езици?

— Може би мога да разчитам по устните толкова езици, колкото акценти можеш да имитираш ти, Фойзи — отвърна тя.

— Абсурд — смая се Фойзи.

Малко по-късно тя последва съвета на Фойзи и заразглежда наоколо. Островът, от скупчените на скалното плато на юг сгради до северния му край, се простираше на около километър и нещо. В най-широката си част беше около петстотин ярда. Бреговете му бяха покрити с гъсти храсталаци, но в центъра имаше цитрусови горички, палми и няколко големи тъмнозелени дървета, които даваха непознати за Херик плодове. Имаше и няколко четвъртити нивички, засадени с лехи люцерна, банани, царевица и цветя, предимно рози и невен. Между лехите пасяха няколко спънати бивола, кози и самотно магаре.

Докато се разхождаше, долавяше много малко шумове — прошумоляване на гущер по опадалата шума, крясък на птица или сумтене на бивол. Едва успяваше да зърне реката и единственото й усещане за нея бе миризмата на напечените тинести брегове и от време на време, далечно просвистяване, когато течението се сблъскваше с някакво препятствие по брега. На една полянка в северния край на острова попадна на стария пекар, който бе стигнал тук по пряка пътека и сега съзерцаваше една стена, изградена от канализационни тръби и хоросан. От отворите на тръбите преливаха пчелни рояци, които висяха на слънцето като щавена кожа на простор. Старецът повдигаше рояците с помощта на една пръчка и говореше на пчелите нещо с фалцет.

Херик се върна назад и си намери местенце, откъдето можеше да види всички сгради. Разбра, че те са построени така, че да наподобяват тъпия нос на кораб, който пори реката. Сградите бяха почти напълно скрити от растителност и невидими откъм двете страни на Нил и дори от мястото, където бе застанала тя, изглеждаха изоставени — руини от колониалното минало.

Тя продължи разходката си, потънала в дълбок размисъл. Никога досега не бе била толкова впечатлена от красотата и покоя на някое кътче, ала въпреки това си даваше сметка за опасностите, които се таяха в тази изолираност. Шефа го беше планирал така, убедена бе в това. Той очакваше нещо да се случи, да се разбули откровение. И когато това стане, искаше Лоз и Хан да останат скрити от света и без каквато и да е връзка с него.

Херик отиде до стаята на Хан и видя, че той още спи.

— По-добре го събуди — нареди тя на Лоз.

Той поклати глава.

— Опитвахме се.

Тя погледна Харланд, който кимна в съгласие с думите на Лоз.

— Искам го в съзнание до обяд — каза тя — дори това да означава да го полеете с вода. Ясно ли е?

— Ще направим всичко възможно — отвърна Лоз.

— Искам да го приведете в състояние да отговаря на въпросите ми — каза тя и се завъртя на пети. Харланд я последва под погледа на Лоз.

Запътиха се към най-сенчестата част на острова на изток, под едно дърво, надвиснало над реката. Херик се настани на нисък клон, който почти опираше в земята.

— Е, сега ще ми разкажеш ли за тази жена?

Той я изгледа и сви рамене.

— Тръгна си шест седмици след единадесети септември — започна Харланд. — На първи ноември, ако трябва да съм точен. Просто изчезна. Без писмо, бележка или телефонен разговор. Без никакво движение по разплащателната й сметка, без официално потвърждение, че е напуснала САЩ, без да е купувала самолетен билет на свое име. Нищо.

— Дълго време ли бяхте заедно?

— Около година. Влюбих се в нея преди около тридесет години. Тогава нищо не се получи, но се събрахме отново преди две години. Беше след онази работа на Балканите. Вероятно си чувала за това?

— Знам, че Уолтър Виго го отнесе по този случай, поне временно. Имали сте син?

— Да. Смъртта му беше много голям шок за нея. Премести се при мен в Ню Йорк, но така и не можа да свикне. Не познаваше никого там и се затвори в себе си. Аз все бях някъде по работа. Беше трудно.

— И се опита да я откриеш?

Харланд кимна.

— Тя знаеше как да изчезне без следа. Веднъж вече го беше правила, когато бяхме по-млади.

— Къде е сега?

— В Тел Авив.

— Еврейка ли е?

— Да, макар че това никога не е било особено важно за нея, ако не броим факта, че семейството на майка й в Чехословакия е било напълно унищожено по време на Холокоста. Единствено майка й беше оцеляла.

Херик се замисли за момент.

— Може би се опитва да се върне към еврейските си корени. Да си намери мястото.

— Нещо такова — отново кимна Харланд.

— Как са я открили?

— Засекли са я на „Хийтроу“, закачили са й опашка и са я проследили до Израел.