Генри Портер - Обратен камуфлаж

Тя се позачуди за миг дали да не му каже за пакета, който беше препратила в Оксфорд, преди да дойде в офиса, но после реши, че няма смисъл да го прави, преди да е получила резултатите.

На една дървена греда на тавана, бе закрепено голямо колело. През него преминаваше мръсно кафяво въже, което от разтягане и опъване бе заприличало на ръждив кабел. Единият край на въжето минаваше през закрепена за каменния под макара до скрипец с две ръкохватки. Механизмът позволяваше издигането на товара до тавана, а посредством метален палец — задържането му там. Другият край на въжето бе прикрепен към многобройни вериги и пранги, предназначени за пристягане на човешки крайници.

Макар и елементарно, съоръжението даваше няколко възможности. Човек би могъл да бъде провесен за двете си ръце, или само за едната ръка, да бъде окачен с едната му ръка зад гърба и завързана за крака, или да бъде изтеглен нагоре, обесен само за врата така, че за дълги минути да изпита какво е усещането да го душат с гарота. Обикновено окачването за ръце за няколко часа изчерпваше възможностите на всеки един нормален човек и той проговаряше.

Мъжът, който ръководеше разпитите, прекрасно знаеше, че повечето хора биха проговорили още когато се изправят пред перспективата за тази обработка, но в неговия занаят имаше една поговорка, която гласеше „да изстискаш лимона до сухо“. Тази поговорка обобщаваше възгледа, че когато човек е пречупен, той винаги може да изпусне още нещо — името на улица или на човек, някоя стара клюка за това какви ги е вършил комшията. Винаги може да се изстиска още една капчица от смачкания плод. Дори и когато упорството на разпитващите изтръгваше историйки и лъжи — често хората действително нямаха какво повече да кажат на службите по сигурността — този прийом се отстояваше. Заподозреният говореше, нали така? А говоренето във всичките му форми — бръщолевене, шептене, крещене, умоляване или пустосване — е по-малка заплаха за държавата от мълчанието. Казано с прости думи, информацията, която идваше от човек, подложен на такава бруталност, представляваше крайният продукт от производствената дейност и като всички останали усърдни трудещи се, мъжете, които работеха на това пъклено място всеки ден, имаха норма на производителност, мерило за рандеман. Историите и лъжите представляваха просто брак, производствени отпадъци. Те, в крайна сметка, щяха да бъдат изхвърлени, но не и преди скърцащата машина на службите да е проверила показанията чрез хилядите свои информатори и следователи, не и преди да е установила кое е истина и кое не. А дори и това би могло да предизвика забърсването от улицата на някой невинен и подлагането му на подобни манипулации.

Карим Хан влезе в този ад точно в 7.30 сутринта местно време и незабавно бе окачен за ръцете така, че тялото му увисна на четири метра над земята. В килията беше Доктора, но разпита ръководеше египтянин, който издаде нареждане ходилата на Хан да бъдат налагани от двама мъже с гумени палки. Хан изпищя, че ще им каже всичко, което поискат. Мъжете с палките спряха и египтянинът закряска въпроси на арабски. Хан го умоляваше, че говори само английски. Мъжете с палките подновиха побоя и не след дълго болката в ходилата му, заедно с болката в ръцете и рамената, завладя съзнанието му. Въпреки всичко Хан почувства мимолетно удивление от това, че непознати влагат толкова голямо старание в усилията си да му причинят болка. След няколко минути рязко го спуснаха, така че при сблъсъка с пода силата от собственото му тегло експлодира през раните по ходилата му.

Египетският офицер се приближи до него и заговори на английски.

— Ще говориш с нас сега. — Произнесе го като порицание, сякаш до момента Хан бе демонстрирал скандална липса на сговорчивост.

Хан кимна.

— И ще дадеш пълни показания за вашите планове за терористични нападения.

— Ще го направя. — Хан разбра, че преструвките, че той е Ясур Фейсал, са били прекратени.

Настаниха го на малка табуретка, която го принуждаваше да се подпира на ходилата си, за да запази равновесие и единственият начин да се справи с това бе да извие ходилата си навътре така, че само външната им част да се допира о пода. Египтянинът запали цигара, предложи на Доктора, но той поклати глава, а после с префинено движение върна пакета и запалката в джоба на куртката си. С цигара в уста и притворено заради дима око, той вдигна ръка по посока на единия от биячите, след което се наведе напред и я стовари върху ключицата на Хан. Хан падна от табуретката с безумен стон и трябваше да бъде вдигнат и задържан прав от двамата джелати.