Генри Портер - Обратен камуфлаж

Единственият въпрос, който Херик имаше наум, бе откъде-накъде Шефа е убеден, че Хан знае достатъчно, та да поеме риска да оглави тази операция, но тъй като никой не зададе въпрос, и тя реши да си замълчи. Беше явно, че хората, които присъстваха в кабинета, бяха решили да му окажат висшата чест да го приемат на доверие.

— Трябва да изтъкна — продължи Текман след кратка пауза, — че ако някой от вас бъде заловен в Египет, правителството на Нейно величество ще отрече всякаква връзка с вас. Все пак доволен съм, че имаме много добри изгледи за успех и че дори и да не измъкнем Хан, всички вие ще можете да се разделите и безпрепятствено да напуснете страната. Единственият проблем е присъствието на приятелите ни от ЦРУ. Разбира се, трябва с всички усилия да се опитаме да избегнем тяхното компрометиране. Те може и да са заблудени, но все още са наши съюзници и вярвам, че в крайна сметка, ще съзрат неправилността на действията си в този случай.

Шефа отстъпи реда на полковник Б, стегнат мъж в средата на четиридесетте с рижава коса, луничав тен и бледи, едва забележими малки бръчици в ъгълчетата на очите. Полковникът стана и отвори лаптоп, от който прожектира поредица карти, диаграми и спътникови фотографии към един голям екран в края на масата. През следващия час и половина той нахвърля няколко плана, всеки един от които изискваше провеждането на интензивно наблюдение над маршрута между полицейското управление и затвора. Бяха установени места за срещи, прикрития и способи за връзка между членовете на групата и екипа за прихващане.

След два часа, които включваха и почивка за кафе и сандвичи, полковникът затвори лаптопа и огледа присъстващите.

— В общи линии смятам, че при подобни операции трябва да сме подготвени за всякакви изненади и да сме склонни към приспособяване към необичайни обстоятелства. Всичките ни предварителни планове могат да се разпаднат. Успехът ще е налице, но само ако имаме готовност да променяме действията си на мига, без предизвестия. — Той се ръкува с Шефа твърдо, по военному и се отправи към вратата заедно с двамата си мълчаливи лейтенанти.

Преди да си тръгне, Шефа дръпна Херик настрани.

— Голяма част от тази операция зависи от способността ти да спечелиш доверието на Хан и Сами Лоз, но трябва да наблюдаваш Лоз като ястреб. Харланд ще бъде с теб — въоръжен. В момента той е на път за Египет заедно с Лоз.

Той се пресегна за една тъмносиня пластмасова кутия с размерите на компютър.

— Това е медицинското оборудване, от което Лоз ще се нуждае, за да се погрижи за Хан след изпитанията му. Съдържа всички обичайни медикаменти — антибиотици, витамини, противовъзпалителни лекарства, болкоуспокояващи, сънотворни таблетки, както и някои по-неизвестни препарати, заедно с превръзки и спринцовки. Нашите хора са се опитали да предвидят всички видове наранявания, които Хан би претърпял в ръцете на инквизиторите си. Лоз ще е наясно какво да прави с лекарствата. Ако ли не, има упътвания за всяко от тях. В случай че те разпитват на египетската митница, което е малко вероятно, ще кажеш, че това е комплекта за спешна помощ за възрастния пациент, когото ти и Кристин Селви придружавате.

— Какъв възрастен пациент? — попита тя.

На устните, стиснати в сурово изражение през последните два часа, затрептя усмивка.

— Боя се, че не бях напълно откровен с теб, Айзис, но разполагахме със съвсем малко време. Баща ти се съгласи да участва в операцията.

— Какво! Шегувате се! Той кара осемдесетте.

— Ангажиментът му е съвсем незначителен, а аз все още изпитвам най-дълбоко уважение към неговите способности. — Той вдигна ръка и пресече протеста й. — Пък и освен това, какво по-добро прикритие от едно пътуване заедно с всеотдайната медицинска сестра, за да разгледате пирамидите в Гиза?

— Но това е такава отговорност. Не мога да измисля по-лош подход към една операция.

— Глупости! В момента, в който Хан е в ръцете ни, баща ти ще е на път за дома заедно с Кристин Селви, с която, между другото, той великолепно се спогажда.

— С Кристин Селви!

— Сигурността и връзките с обществеността не са всичко, от което тя разбира. Кристин Селви се отказа от полева работа преди дванадесет години, защото нямаше кой да се грижи за болната й майка вечер. Тя беше отличен оперативен работник. Просто изключителен.

Херик невярващо поклати глава.

— Да изпратите двама роднини на една и съща мисия… Дяволски странно е!

— Цялата работа е дяволски странна, Айзис. — Той не се усмихна. — Виж, сега трябва да се концентрираш единствено върху това да убедиш Хан да ти каже каквото знае. Вярвам, че си права за Босна и съм сигурен, че разпитът в тази посока ще даде плодове. Междувременно, ще кажа на Спелинг, че вършиш нещо за мен.