Генри Портер - Обратен камуфлаж

Приведена ниско до земята, тя се придвижи покрай канавката и заобиколи предницата на микробуса. Мъжът оставаше скрит от погледа й, но по звука на два нови оглушителни гърмежа, тя прецени, че той е само на няколко метра от нея. Направи още няколко предпазливи стъпки напред и видя гърба на мъжа. Хвърли се върху него с изопнат силно напред ляв крак, като вложи цялата си тежест в удара. Кракът й попадна точно в основата на тила му и мъжът залитна напред. Пистолетът все още беше в ръката му. Тя отскочи вдясно. Знаеше, че има само един шанс. Стовари бухалката с цялата си мощ през рамото му, при което изпусна вик като сервиращ тенисист. Мъжът се крепеше на крака, но пистолетът бе изхвърчал от ръката му и бе паднал под микробуса. За част от секундата те кръстосаха погледи, след това мъжът тромаво побягна, подхлъзна се за миг на окапалия цвят от бадемите и се втурна по средата на улицата, размахвайки енергично ръце като герой от старите ленти. Херик пропълзя под автобуса, за да вземе пистолета и без да се изправя, се извъртя и стреля по отдалечаващата се фигура. Първият изстрел не улучи и тя отново се прицели, но преди да дръпне спусъка, единият от полицаите й изкрещя:

— Ей, престани. Остави пистолета на земята!

Тя се изправи и му връчи оръжието. Двамата полицаи се спуснаха след мъжа, но той вече беше на около петдесет метра и отваряше вратата на някакъв автомобил. Само с едно ловко движение, той се плъзна зад волана и запали двигателя. След секунди колата изчезна.

Полицейската кола не беше в състояние да се впусне в преследване с пръснатия си радиатор и спуканата гума. Полицаите предадоха по радиостанцията подробно описание на беглеца и се върнаха в къщата да проверят състоянието на ранения от Айзис мъж. Той беше дошъл в съзнание, но все още лежеше зашеметен на пода. Главата му кървеше обилно и Херик отиде в кухнята да потърси някаква превръзка, за да спре кръвотечението. Тя предупреди полицаите, че инцидентът трябва да се разглежда като въпрос, свързан със сигурността, и че трябва да се обади по телефона. Те слисано я гледаха как позвъни на един от помощниците на Шефа във Вохол хауз и го помоли да се свърже с местната секция. Раненият мъж с мъка се изправи в седнало положение и започна да ругае и нарежда на непознат език.

Единият от полицаите коленичи до него.

— Какво, по дяволите, ломоти този?

— Смятам, че е албанец — отвърна Херик. Тя погледна надолу към набития нисък мъж с кафеникава кожа и леко щръкнали уши. Можеше и да е брат на албанеца, който водеше разпита в Тирана.

— Извадил е късмет, че е жив, иначе яко сте го цапардосали, госпожице. — Полицаят притисна парчето плат към дълбоката странична рана в главата на мъжа. — Но, мамка му, добре че спряхте онзи, другия. Той не се шегуваше.

Другият полицай погледна пистолета и прочете надписа на цевта:

— Пустинен орел, петдесет АЕ. Израелска военна индустрия лимитед. — Замълча. — Ако бяхте видели какво направи с колата си, щяхте да разберете, че не ви е работа да се пречкате пред това чудо.

На улицата започнаха да се събират хора, а скоро пристигна линейка и още три полицейски коли. Мъжът беше отведен под стража за лечение, а Херик, придружена от двама цивилни детективи, влезе в къщата. Намери я обърната с краката нагоре. Следователите отбелязаха, че обирджиите обикновено трупат на куп нещата, които са решили да откраднат, но в случая предметите с очевидна стойност — телевизорът, бижутата, плейърът за компактдискове и различни сребърни предмети — бяха непокътнати.

— Защо им е на двама албански престъпници да претърсват къщата ви?

— Знам колкото и вие — отвърна Херик.

Тя даде показания, които детективът записваше в бележника си със съсипваща нервите мудност, като успя да превърне едно рутинно две-три минутно разпитване в четиридесет и пет минутна сага. Докато той говореше, Херик разтребваше и поставяше вещите си по шкафчета и бюфети.

— С какво се занимавате, госпожице Херик? — най-накрая попита детективът.

— Служителка съм — отговори тя. — И след един час имам много важна среща.

— Можем да ви закараме до центъра, тъкмо ще попълня празнотите в показанията ви, а колегата ще шофира.

— Добре, но първо трябва да си взема душ, да хапна и да поизчистя тук. — Тя помисли за секунда. — Много ще ви бъда благодарна, ако ми вземете два сандвича с бекон и яйце и чаша кафе от кафенето на Розети роуд, точно зад ъгъла е.

— Два!

— Да, два, освен ако и вие двамата не искате да си вземете нещо. Аз черпя. — Тя подаде банкнота от двадесет лири. — Наистина, много ще ми помогнете!