Генри Портер - Обратен камуфлаж

Значи отговорността е на Виго, помисли си тя. Това не беше толкова изненадващо, но тя бе озадачена за мотивите му.

— Как смяташ, защо Виго би направил това? Карим Хан не представлява пряк интерес за РАПТОР, така че защо му е да си прави труда да ме заплашва?

— Минавало ли ти е през ума, че може да е искал само да те сплаши? Очевидно ти създаваше неприятности в Тирана. Може би това е начинът, по който Виго ти казва да не се отклоняваш от правия път.

— Като оповестява адреса на баща ми, което все още е поверителна информация? Това е сериозен пробив в сигурността. Виго нарушава Закона за класифицираната информация.

— Виж, Айзис, търпението ми започва да се изчерпва. Покрих ти задника, когато имаше неприятности с Виго и Спелинг заради взлома. Защо просто не ме оставиш на мира и не си затвориш устата? Е, посплашили са те. Какво толкова? Сега си отново тук и от теб се очаква да си вършиш работата.

— Знаеш, че съм права, Нейтън.

— Права за какво?

— За РАПТОР. Не работи.

— Повече няма да обсъждам това. И двамата имаме работа за вършене. — Той избута стола си обратно при монитора.

Долф бе наблюдавал размяната на реплики. Той стана и се приближи.

— Разрешете хубавичко да напляскам Херик, сър.

Лайн не се засмя.

— Е, така и така не се получи, може пък да се качим горе за по цигара?

Херик погледна часовника си. Беше четири и двадесет сутринта. Бейрут беше с два часа напред, така че можеше и да й се размине, ако звънне на Сали Каудор. Тя взе чантата си и последва Долф до кабината на асансьора.

След една-две минути те излязоха от непретенциозната тухлена сграда, която покриваше Бункера и се поразтъпкаха по посока на летището сред уханието на окосена трева и роса. Долф извади пакет „Марлборо“ и й предложи цигара. След първото дръпване тя погледна нагоре.

— Няма звезди.

— Обади ли се в Бейрут? — попита той и метна кибритената клечка настрани.

— Не, ще звънна след няколко минути.

— Какво си намислила, Айзис?

— Следвам интуицията си.

— И то каква интуиция! Разкажи ми.

— Не още.

— Има нещо общо с нахлуването ти в книжарницата, нали?

Тя поклати глава.

— Защо просто не открехнеш Долф за цялата работа?

— Защото не мога — отвърна тя.

— Смяташ, че ще кажа на Виго?

— Веднъж вече работи за него.

— Това не значи, че ще те предам, Айзис. — Той я погледна. — Знаеш ли, това е един наистина очарователен разузнавателен казус. Тези момчета са пълна загадка. Не се подчиняват на нито една от обичайните схеми. Не осъществяват контакти с Ал Кайда, с Въоръжената ислямска групировка или с която и да е друга групировка, ГСПК [11]например. Те са като паралелна групировка. Няма никаква комуникация между отделните членове. Те…

— Ами паричните преводи от Персийския залив, мрежата съучастници и приграничния район? На мен ми прилича на обичайна схема.

— Да, но не е. Има и нещо друго, не е ли така?

— Точно това казвам. Опитваш се да изцедиш информация от мен, като повтаряш собствените ми аргументи. Това е най-старият трик в буквара, Долф.

По лицето на Долф премина изражение на престорено огорчение.

— Заядливка, това си ти. Дори когато някой е съгласен с теб, винаги намираш повод да се съмняваш в него.

— Съжалявам! — Херик бе объркана. — Ами чуждестранните разузнавателни служби? Досега трябва да са се усетили за РАПТОР.

— Да, подушиха го. Унгарските ченгета проявяват интерес към заподозрян номер Осем — йеменеца, а французите със сигурност разработват саудитеца в Босна, макар да не смятаме, че са се усетили за операциите в Тулуза и Париж. Ала това е въпрос на време. В Германия се заинтересуваха от покойния Мохамед бин Хидир, и по-специално от фалшивия му паспорт.

— Време — каза Айзис и размаза фаса с върха на подметката си. — Всичко се основава на предположението, че разполагаме с време. Някъде обаче един часовник тиктака. Изглежда сме забравили за това.

— Не и Нейтън. Той иска да знае кога, къде и как. Просто работи в системата. Той е истински свестен човек.

Тя кимна.

— Да, знам това. Навъртай се наоколо, а? Искам да си поговорим за Лапинг, но трябва първо да се обадя.

Тя се отдалечи в мрака и набра номера в Бейрут. След няколко позвънявания й отговори сънен мъжки глас и тя помоли да говори със Сали Каудор. Сали се обади, също не съвсем разсънена.

— Аз съм — Айзис. Съжалявам, че се обаждам толкова рано, но…

— Намерила си кога — отвърна й Сали. — Не сме мигнали през по-голямата част от нощта в опити да забременея. — Тя замълча и се изкикоти. — Това е информация за ограничено ползване. — В слушалката се чу умоляващ мъжки глас.