Генри Портер - Обратен камуфлаж

Тя отново се засмя.

— Е, какво става тук?

— Ще бъде по-лесно, ако слезем в залата — отвърна той и лицето му се разведри. — Анди Долф изгаря от нетърпение да те види. Струва ми се, че в него бушуват огньове заради теб.

Отидоха заедно до бюрото на Лайн. По пътя Херик забеляза, че по време на краткото й отсъствие бяха създадени доста нови работни места. В залата имаше много ново оборудване, обслужвано от непознати за нея хора.

— Забрави за тях. — Лайн посочи към непознатите. — Могат да говорят само за теория на числата и Долф им скъсва задниците в училището си по покер. Едно от тези момчета даже написа програма, базирана на картите, които Долф тегли, за да разбере дали не ги мами.

— Мами ги — каза Херик.

Лайн й каза още, че са поставили микрофони и камери във всички апартаменти, където се криеха заподозрените. Предаваната картина можеше да се наблюдава на живо на всеки от компютрите, свързани в мрежата на РАПТОР. Поведението на деветимата мъже — хигиенните им навици, спортни режими, диети, предпочитани четива, съблюдаване на религиозни обреди, свидетелства за сексуални разстройства — бе предмет на моментално щателно изследване от психолози — бихейвиористи [10].

— Откриха ли нещо интересно?

— Аха.

Стигнаха до група Юг-три, където завариха Долф да се изтяга в стола си. Носеше слънчеви очила с леко оцветени стъкла и черна шапка с малка периферия.

— Ей, Айзис, какви ги вършиш? — поздрави я той, като се изправи и бързешком я прегърна.

— Анди спечели наградата Брус брадърс за изследователски гении — обясни Лайн, — което означава, че му се полага да носи шапката на Джон Белучи, докато някой друг не подобри постижението му. Тъмните очила и диалектизмите от гетото са по избор.

— Как спечели, Долф? — попита Херик.

— Хаджиите — отвърна Долф и се настани обратно на стола си. — Моят човек тук ще ти обясни.

Лайн направи гримаса.

— Анди направи едно изследване, което свърза всички заподозрени. По същество, оказа се, че всички са ходили на хаджилък. Всеки един от тях е пристигнал в Мека на четвърти февруари. Всички са си тръгнали оттам с различни самоличности.

— Разновидност на размяната на „Хийтроу“ — каза тя.

— Казах ти, че и тя заслужава насърчение за успеха — каза Долф, като повдигна очилата до периферията на шапката.

— Добре тогава, разкажи ми как са го направили. — Херик се поклони с пародийна почтителност.

— Какво знаеш за поклонничеството на хаджиите?

— Малко.

Долф постави шапката на бюрото си.

— Поклоненията се извършват всяка година, траят пет или шест дни. Саудитското Министерство на спорта издава специални визи на почти милион и половина души. Поклонникът тръгва лишен от всичките си светски труфила, облечен единствено в бяла памучна роба от две части и малка кесия за пари, завързана около кръста му. Цялата идея е, че отиваш там като една личност, а се връщаш като друг, различен човек. Един пакистански поет казва: „Извай отново древното си тяло и изгради едно ново същество.“ Този стих ме подсети и осъзнах, че хаджилъкът предоставя идеална възможност за размяна на самоличностите. — Той замълча.

— Пауза за аплодисменти — сухо вметна Лайн.

— Просто си знаех, че именно това са направили. Само след четиридесет и осем часа открихме, че трима от тях са пътували за Мека в един и същ ден през първата седмица на февруари. Цялата работа става толкова лесно, защото саудитските власти изискват от всеки пилигрим да предаде паспорта си при влизането в страната. Връщат паспорта само при напускане на страната. Каква организация ти трябва за да направиш такава размяна? Отговор — никаква. Между другото всички са пътували през този период и са се сдобили със самоличностите, които използват сега. Изваяли са се отново, Айзис. А има и още. Смятаме, че през въпросната седмица през Саудитска Арабия са преминали общо седемнадесет човека, които са напуснали страната с нови самоличности.

Тя се замисли за момент.

— Но нима те биха си позволили да направят това? Да омърсят най-свещеното посещение на светите места през годината, като го свържат с терористичен заговор?

— Разбира се, че биха го направили. Както и да е, мисля, че са го направили, като са си тръгвали, след като поклонението на светите места е приключило.

— Заслужаваш си шапката — каза тя. — Но какъв е смисълът на втората смяна на самоличности на „Хийтроу“? Щом вече са си осигурили ефикасен начин да правят това на арабска земя, защо им е да рискуват всичко, като повторят операцията на „Хийтроу“?