Генри Портер - Обратен камуфлаж

Айзис се засмя. Сали бе прекарала в Службата четири години, преди да се омъжи за един ливански бизнесмен. Херик я познаваше още от Оксфорд, но ги бяха назначили независимо една от друга. Когато Херик постъпи на работа, Сали вече бе назначена.

— Нали знаеш за проблема, който имах…? — започна Айзис.

— Да.

— Успя ли да направиш нещо по въпроса?

— Изпратих ти съобщение по електронната поща и поръчах на Долф да ти предаде да ми се обадиш.

— Извинявай, бях в чужбина.

— Осигурих си достъп, за което ми дължиш един обяд, и успях да взема образец, който ти изпратих на домашния адрес.

— Сериозно! Това е страхотно! Благодаря ти! Благодаря! Благодаря!

— Знам, че вече се е получил, защото беше доставен от един от куриерите на Рафи.

— Как, по дяволите, успя да го уредиш?

— Рафи не го одобрява, затова ще ти обясня, като се видим. Моля се да съм ти изпратила достатъчно от това, което искаш.

Херик многословно й благодари и я увери, че ще й каже как са се развили нещата.

— За какво беше това? — попита Долф

— Лапинг откри ли нещо в Сараево вчера? — попита тя.

— Немного, но съм сигурен, че ще открие. — Долф беше свалил шапката си и вчесваше косата си назад.

Той забеляза, че тя го гледа преценяващо.

— За какво мислиш?

— Отнесох се, извинявай!

— Е — рече той и си сложи шапката, килната над веждите му. — Открих нещо, което ще е интересно за теб. Познавах една жена — Хелен Жюнал — страхотна красавица. Прекара по-голямата част от времето между 1993 и 1995 в Сараево. Работеше за Агенция Франс Прес. През част от това време имаше връзка с един мъж, който беше от защитниците на Сараево. Беше важна птица, един вид връзка между босненците и чуждестранните мюсюлмани.

— Има ли негова фотография?

— Не попитах, защото тя нямаше време да говори. Опитах се да се свържа с нея отново, но тя се оказа направо неуловима.

— Къде живее?

— Брюксел.

Тя му благодари и го целуна по бузата. Развиделяваше се и на места над летището се беше спуснала мъгла.

— Трябва да пуснем Джо Лапинг по тая следа.

— Няма да е лесно, претрупани сме. Лайн и останалите никога не се отпускат и не си дават почивка. Не всички можем да се скатаваме като теб, Айзис.

Три часа по-късно таксито я остави в локалното платно на Гейбриъл роуд, която сега бе украсена с цялото великолепие на разцъфтелите бадемови и черешови дръвчета. Тя преметна чантата си през рамо и измина оставащите стотина метра до къщата, като си повтаряше, че веднъж да си вземе един душ и да закуси в кафенето зад ъгъла, няма да се чувства толкова уморена.

Стигна входната врата на къщата и остави чантата си на земята, за да потърси ключовете си. Докато пребъркваше джобовете си, очите й огледаха къщата и се спряха на спуснатите завеси на един прозорец на горния етаж. Беше сигурна, че не е оставила завесите спуснати, защото на тръгване за Тирана беше стояла до този прозорец и беше гледала кога ще пристигне таксито. Вкара ключа в една от ключалките и откри, че тя вече е превъртяна и само езичето на секретната брава придържа вратата затворена. Постави ухото си на прореза на пощенската кутия. Хладният въздух от вътрешността на къщата погали бузата и като дъх. Нещо не беше наред. Усещаше миризмата на чужд човек, чувството за нечие присъствие.

Тя тихо превъртя секретната брава и се шмугна вътре. От горния етаж се чуваше шум, някой се движеше спокойно, явно влизането й в къщата бе останало незабелязано. Върна се в градината и набра от мобилния си телефон номера за спешни случаи в полицията. Жената отсреща я инструктира да не се доближава до нарушителя, а да изчака полицията навън, по-далече от къщата. Херик смяташе да направи именно това, но след като вземе бейзболната бухалка, която държеше в поставката за чадъри до входната врата. Тя отново се мушна вътре, но тъкмо когато грабна бухалката, на стълбището се появи тъмен силует. Изскочи навън, като съобразяваше, че й трябва повече пространство, за да замахне с бухалката. Почти в същия миг мъжът се втурна по стълбите, сграбчи я и се опита да я издърпа обратно в къщата. Тя изкрещя и се изскубна от хватката му, после приплъзна леко бухалката в ръцете си, докато не усети топката в долния й край. Вдигна бухалката назад над рамото си и я стовари странично върху главата на мъжа. Той изрева. Втори, много по-изчистен удар, съсредоточил цялата й сила в горния дебел край на бухалката, просна човека в безсъзнание в краката на друг мъж, който се бе спуснал по стълбите. Проснатото тяло послужи като препятствие пред втория мъж и й осигури преднина от частица от секундата. Тя се втурна навън през входната врата и се мушна зад живия плет. Видя, че мъжът бе извадил пистолет от колана си. Един куршум изсвири през плета и се заби в паркирана на пътя кола, чиято аларма запищя. Тя се превъртя и изтича няколко метра надолу по улицата, за да се прикрие зад един микробус. Чу воя на полицейска кола. Двама полицаи изскочиха от колата точно преди куршумите да надупчат ламарината и стъклото на патрулката. Един набит мъж с маратонки и възголяма кожена куртка се появи на улицата. Двамата полицаи се бяха прикрили зад патрулната кола, но вместо да побегне, бандитът продължи напред, като се прицелваше и стреляше с хладна пресметливост. Херик се надигна и зърна ниско остриганата му глава през предното стъкло на микробуса. Разбра, че освен ако тя не направи нещо, двамата полицаи ще бъдат убити.