Генри Портер - Обратен камуфлаж

Детективът я изгледа изучаващо.

— Сигурна ли сте, че сте добре? Не страдате от шок или нещо друго?

— Всъщност чувствам се дяволски добре. Не всеки ден ти се отваря шанс да проснеш мъж с бейзболна бухалка.

Той взе парите и точно когато отиде до вратата, звънецът на входа позвъня. Херик протегна врат, за да погледне от кухнята и видя детективът да отваря на мъж в шофьорска униформа.

— Да? — извика тя.

— Госпожица Херик? Доставка от Търговска банка Набил. Очаквате ме. Пакетът е в мен.

Чак когато пое дебелия кафяв плик от мъжа, Херик позна почерка на етикета за адреса и разбра, че това е пратката, обещана й от Сали Каудор.

Осъзна, че съдържанието на плика беше единственото, което някой би могъл да търси в дома й. Но защо двама албански главорези? След около двадесет минути, докато седеше на кухненската си маса и се бореше с хрупкавия бекон на сандвичите, тя започна да сглобява своя ребус.

Коварството е мрачният олтар на некадърността — тихо продума Шефа. — Познат ли ти е този афоризъм, Айзис? Негов автор е Графът на Честърфийлд, който е знаел, че коварството е заместител на таланта и оригиналността. В настоящия случай някои проявява наистина голямо коварство, така че може би просто трябва да се огледаме около себе си и да се спрем на най-малко талантливия. — Тя знаеше, че той има предвид Ричард Спелинг и Уолтър Виго.

— Въпреки всичко, питам се дали случилото се в къщата ми има някаква връзка с всичко, сър Робин — каза Херик, като се опитваше да избягва темата за интереса на двамата мъже към къщата й и защо биха могли да бъдат изпратени там от Виго.

— Ако действително смяташ, че случаят е страничен, то аз на драго сърце вдигам ръце от него. Поне засега. — Шефа се обърна към прозореца, очилата му висяха от ъгълчето на устата му. — Айзис, знаеш ли колко души са под наблюдение от Секретните служби, от Специалния отдел и от нас? — внезапно попита той.

— Не.

— Около петстотин и петдесет! И всички изискват специално внимание. При това само в тази страна. Ако броим и другите държави, бройката достига хиляди. — Той замълча и обърна гръб на пейзажа. — И въпреки това основните ни усилия са съсредоточени в наблюдението над деветима души.

— В известна степен се чувствам отговорна за това. Аз…

— Ти свърши работата си. Реакцията към твоите разкрития на „Хийтроу“ беше погрешна, а за нея аз съм повече от отговорен.

— Но премиерът трябва да каже само една дума и ние ще включим в операцията всички чуждестранни разузнавателни служби, с което незабавно ще намалим ангажимента си, а оттам и своята уязвимост.

Шефа бавно поклати глава. Той не можеше да го каже на глас, ала разбираше, че Спелинг и Виго са монополизирали каналите за съвети към министър-председателя. — Кой знаеше, че няма да нощуваш в Бункера след смяната ти? Беше си донесла чантата с личен багаж, така че нормалното предположение би било, че ще останеш там.

— Единствено Анди Долф, струва ми се.

— Следователно всеки друг би могъл да сметне, че днес къщата ти може да бъде претърсена на спокойствие?

— Така излиза.

— И категорично твърдиш, че са били албанци?

— Вторият мъж се изплъзна, но този в болницата определено е албанец.

— Интересно — каза Шефа. — Ала както ти каза, това е страничен въпрос… Мисля, че трябва да продължим с Карим Хан.

Той натисна един бутон на бюрото си и се изправи.

— Заложил съм много на твоята енергия и умения и ще те помоля за още малко напрежение през следващата седмица. Надявам се, че молбата ми не е неуместна.

Той я съпроводи до страничната врата на кабинета си, след което заедно отидоха до една изолирана от външния свят стая, надеждно бронирана и защитена от всяко познато подслушвателно устройство. Настаниха се на масата и Шефа очаквателно погледна към вратата. Няколко секунди по-късно вратата се отвори и в стаята влязоха Колин Гътри, шеф на обединения антитерористичен комитет на МИ-5 и МИ-6 и неговият главен помощник Грегор Лафланд. Последваха ги Чарлз Харисън, шеф на Сигурност и връзки с обществеността, заместникът му Кристин Селви, Филип Cap и още трима мъже, които Херик не бе виждала преди. Около групичката витаеше подчертан съзаклятнически дух. Херик се заинтригува от присъствието на Гътри и Селви, тъй като и двамата бяха сред първите поддръжници на РАПТОР. Вероятно бяха заложили на Шефа, защото знаеха, че при новия режим ще бъдат изхвърлени. Още по-вероятно беше Шефа да ги е насърчил да се присламчат към РАПТОР, за да разберат какво става и да му докладват.