Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Е, винаги има нещо…

— И какво се прави по този въпрос?

Долф изглеждаше огорчен.

— Оставиха го на заден план. Бяха заинтригувани, но фокусът е съсредоточен върху деветимата заподозрени. Ще издирим останалите на по-късен етап.

— Все пак, това е много умно от твоя страна.

— И аз все това разправям — възкликна Долф.

— Мога да го потвърдя — кисело се обади Лайн.

Пет минути по-късно Херик попита:

— Спомняте ли си, че когато заподозреният от Щутгарт се самоуби, Виго разпореди обажданията на съучастниците да бъдат поставени под интензивно наблюдение? Смяташе, че те ще се свържат с ръководството. Беше ли проследен някой разговор?

Още преди Херик да довърши въпроса си, Долф завъртя очи.

— Мдаа — разсеяно отвърна Лайн. — Проследихме едно обаждане до сателитен телефон в Близкия Изток и това е всичко, което знам. Код Умбра.

— На жаргон Умбра означава много поверителна информация — каза Долф.

— Именно. Кодът означава: „Млъкнете, мамка ви!“ — отвърна Лайн без следа от усмивка.

— Защо информацията да е толкова поверителна? — попита Херик. — Добре де, къде в Близкия Изток?

— Знам ли — рече Долф.

Лайн стана и се отправи към автомата за вода, като поклащаше глава.

Херик прекара следващите няколко часа в произволно ровичкане в системата. Отваряше файлове напосоки и четеше това, което й хване окото. Точно както й бе заръчал Шефа. „Иди в градината и си откъсни което цвете си харесаш и после се върни при мен“ — бяха думите му. Тя се концентрира върху връзките между терористичната групировка Хизбула, базирана в Ливан, и заподозрените, които бяха посещавали района с три пресичащи се граници в Южна Америка. Нишката беше тънка и случайно избрана, но тя я последва заради миналото на Сами Лоз и собствения й интерес към Бейрут.

Когато Лайн я попита какво прави, тя му обясни, че се запознава с новите материали и добави:

— Заподозрените все така изглеждат полузаспали. Защо не са арестувани?

— Може би ще бъдат — уморено отвърна Лайн.

— Кога? — настоя Херик. — Кога ще задържат тези хора?

Както беше седнал, Лайн завъртя стола си и с крака го придърпа до нея.

— Тук си едва от десет часа, Айзис, и вече искаш достъп до политическите решения. Знаеш каква е сделката. Ние събираме разузнавателната информация, ясно? А хората, които си карат кефа и се наслаждават на прекрасното английско лято, трябва да взимат политическите решения, нали така? Не разбирам, защо трябва отново да поставяш този въпрос. Ако искаш да участваш във взимането на политическите решения, иди и се виж с вашия премиер. Той и президентът ще решат кога да разкарат заподозрените от улицата. Не ти, Айзис. Нито пък аз.

— Но каква информация получават те?

— Обща оценка на ситуацията, два пъти на ден. Президентът и премиерът ценят информацията, която придобиваме тук. Така са ни казали и аз вярвам в това.

— Нейтън, съгласна съм, че материалите са добри, дори впечатляващи. Но не ти ли се струва странно, че няма никакво движение сред тези хора, никакъв намек за плановете им, за мишената им или за някакво бойно формирование? Те са пасивни.

— Точно това правят, не разбираш ли? Ключовите фигури винаги се правят на умрели кучета преди атаката, точно до момента, в който има нужда от тях. Във файловете, които току-що прочете, има препратки към залавянето на испанско ядро и плановете му да вкара камион, пълен с експлозиви и цианид, в американското посолство в Париж. Никой от основните участници не е огледал обекта на нападение, никой от тях дори не се е приближавал до него. Така действат те.

— Щом вече познаваме начина им на действие, тогава защо продължаваме да го изучаваме?

— Знаеш ли, Айзис, ти си много умна, много красива жена. Но ти не можеш да управляваш цялата проклета програма.

— Започваш да звучиш като старомоден проповедник на мъжката хегемония, Нейтън.

— Това не е вярно. Но ти наистина се превръщаш в голям бодил в задника.

— Аха, същото каза за мен и един от хората на ЦРУ в Тирана след кратък разговор с вашия Джим Колинс. И ти ли участва в разговора, Нейтън?

— Не, но дочух малка част от него. Колинс и Виго разговаряха по телефона с Мило Франк. Това за бодила и задника го чух, да.

— Ясно. По време на този разговор беше оповестена лична информация за мен — адресът ми, както и адресът на баща ми — така, че албанската разузнавателна служба да е в състояние да ме заплаши.

— Не бях част от това — каза Лайн, като я гледаше право в очите.