Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Чудесно е, че отново си с нас, Айзис. Но трябва да ти кажа, че не вярвам на нито една дума за Тирана, въпреки че идват от теб. Какво ще кажеш за изтезанията? Нашите хора бяха ли замесени?

— Не непосредствено.

— И това е нещо, предполагам. Спомням си Ланс Гибънс от времето, когато бях в Операции. Стара школа — луд, но смел като дявола. И опитен. Заловиха го в Кюрдистан в средата на деветдесетте, когато иракчаните проникнаха в една от кюрдските общности там. Докато го карали към Багдад, той елиминирал охраната си благодарение на една „Берета“, скрита в кобур на глезена му и се върнал пеша до Кюрдистан и през турската граница през шибаните минни полета. Трябват ни повече хора като него. Не мога да си го представя в някакъв оплют от мухи затвор да разпъва хора за палците.

— Може ли да ти задам един въпрос, Нейтън.

— Давай.

— Ти как се отнасяш към изтезаването на терористи?

— Зависи от обстоятелствата. Очевидно, ако знаеш, че един такъв човек притежава жизненоважна информация, която може да спаси живота на хиляди, да речем местоположението на бомба или на контейнер с едра шарка, е, тогава мога да приема аргумента, че причиняването на вреда на един човек, колкото и отблъскващо да е, може да бъде извинено с оглед на опазването на живота на хиляди невинни хора. В края на краищата, въпрос на сметки.

— Дори да е така, съществува и морален проблем, не е ли така? — Осъзнаваше, че звучи превзето.

— Предполагам, че е така, ако боравиш с абсолютни категории. Но войната срещу тероризма не се отнася до моралния абсолют. Тя не е сблъсък на две морални системи със съизмерима стойност. Нападенията над обикновени хора не могат да бъдат оправдани нито в ислямската, нито в юдейско-християнската система от ценности. В тази война сме изправени пред дълбоко, първично зло, което заплашва всички и, предполагам, че е разбираемо, дори простимо, ако Западът подложи на мъчения един или двама души, за да спаси голям брой хора, някои от които може и да са мюсюлмани.

— Но не прескачаме ли границата. Ако веднъж намерим извинение за това, ние самите губим ценностите, за които се борим.

— Не съм убеден. Лесно можеш да обосновеш тезата, че да убиеш някого е по-лошо от това да го изтезаваш. Когато терористите в пустинята на Йемен бяха улучени с ракета, това си беше очевидно убийство без съд и без присъда, а също и неморално във всяко едно отношение. Въпреки това почти никой не възрази, защото хората виждаха в акта оправдано елиминиране на една заплаха. С какво изтезанията са по-лоши от това?

Херик се замисли за момент.

— Защото бавното и преднамерено причиняване на болка на което и да е човешко същество в повечето случаи е по-лошо от смърт. А освен това остава и съмнението дали чрез изтезанията получаваш информацията, която искаш, ако първо предположим, че индивидът разполага с тази информация.

Лайн се облегна в стола си.

— В по-голямата част съм съгласен с теб, Айзис. Преди няколко години не бих намерил извинение за подобни методи за нищо на света. Но да речем, че някой от хората, които наблюдаваме, се кани да разпръсне над континента вирус, който може да убие милиони. Никой не може да пречи на извличането на такава информация с всички налични средства. Такава е същността на безславната, лайняна война, която водим ние. Звучи брутално, но тези хора направиха избора си и ние с теб сме на фронта на ответните действия. Такава е работата ни сега. — Той допря върха на една химикалка до устните си и се зае да я изучава, като лекичко се полюшваше в стола си. — Колко тежки бяха изтезанията на Хан?

— Немного, докато аз бях там.

— Какво ще кажеш, ако споделя с теб, че според мен той все още е жив? — попита Лайн.

— Официалната версия, тази, за която твоите хора решиха, че отива в архив, се съдържа в доклада ми. Под твои хора разбирам висшето командване на РАПТОР — Виго, Джим Колинс, Спелинг, ръководството на шибаното МИ-5, Господ да ги благослови! Коя съм аз, че да подлагам на съмнение мъдростта им?

Лайн рязко се приведе напред.

— Ебаваш се с мен! Какво знаеш?

— Нищо. Попитах те за изтезанията просто защото и ЦРУ беше замесено. Исках да разбера какво мислиш ти по въпроса.

— Не е вярно, прослушваш ме по други причини.

— Мислех си, че ти мен прослушваш!

— Както и да е, кажи ми какво става.

— Честно, Нейтън, мисля че ще е най-добре и за двама ни, ако приемеш всичко написано в доклада ми и забравиш за него. — Тя сведе очи.

— Слушам! — Той вдигна пръсти в бойскаутски поздрав. — Не казвай. Не питай.