Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Пиян ли си, Долф?

— Не, само леко превъзбуден.

Херик усещаше неодобрителния поглед на Харланд.

— Долф, стегни се, нуждая се от помощта ти!

— Обичам, когато си строга.

— Искам да знам за Босна, обсадата на Сараево.

— Добре.

— Интересува ни един от командирите на мюсюлманските бойци. Не разполагаме с име, освен с псевдоним — Поета, но и той не е бил широко използван.

— Е, това стеснява възможностите. — Долф се разсмя.

— Стига, Долф. Нямам време за…

— Ами имаше един Абу Абдел Азиз от Барбадос — оня с двуметровата брада.

— Не, някой не толкова биещ на очи. Вероятно е учен, но е добър боец.

— Значи търсим член на бригадите на муджахидините, които бяха разпуснати след Дейтън?

— Може би. Съвсем в началото сме, така че ни интересува всичко.

— Ще поговоря с някой от наемниците, които бяха там по време на обсадата. Може да са попадали на вашия човек. Някаква представа откъде се е появил тоя образ?

— Пакистан или Иран са две възможности.

— Разполагате ли с описание? На колко години е бил по това време?

— Не. Знаем, че е висок около метър и шестдесет — метър и седемдесет, плюс-минус пет-шест сантиметра.

— Не ме затормозявай с подробности, Айзис. — Долф отново се разсмя. — Ще се обадя, ако открия нещо. Къде ще бъдеш?

— На мобилния телефон.

— Ей, Айзис! Трябва да чуеш историята за Джо Лапинг преди да затвориш.

— Давай. — Херик се облегна назад и се усмихна.

— Та значи, Лапинг остава в Сараево на моето място. Французите го надушват точно за три и половина секунди и превръщат живота му в ад. Лапинг не може да мръдне, без някой от жабарите да му прошепне „Шпион алангле“ в ухото. Той напълно откача, сменя си адреса и в резултат не може да намери новия си апартамент, така че се примирява с помощта на някакъв работник, който да го упъти. Междувременно жабарите докарват всички пиленца със съмнително минало и поведение в новото жилище на Лапинг и го декорират като бордей. — Долф не успя да продължи. Тя чуваше как той не удържа смеха си и блъска с ръка по нещо. — Та, когато Лапинг най-сетне се прибира вкъщи, го посрещат няколко парчета, облечени с горнищата на неговите пижами „Маркс и Спенсър“, и небрежно пафкащи трева. И именно в този момент жабарите уреждат нахълтването в апартамента на босненската нравствена полиция. — Долф отново направи пауза. Херик погледна към Харланд, който се смееше. — Трябва да му се признае — продължи Долф. — Имам предвид, че в нашия бизнес никога не е имало друг като Лапинг. Той е класика.

— Къде е сега?

— Все още е в Сараево. Правят някаква реорганизация, но не е спешно, защото заподозреният се е покрил. — Той замълча за момент. — Знаеш ли, Лапинг наистина го бива в това. Сериозно! Той е първокласен изследовател, не обича нищо повече от това да чепка прашни папки на сърбохърватски. За Лапинг то е като шведска тройка. Лесно мога да му възложа твоя проблем през РАПТОР. Никой няма да се усети.

— Добре.

— И не забравяй приятелката си в Бейрут — напомни й той.

— Няма.

Шефа се обади чак в 6.30 местно време. Самолетът, превозващ Хан се бе приземил в Кайро и бе посрещнат от членове на тамошната секция на ЦРУ и египетската разузнавателна служба. Доколкото можеха да преценят местните представители на МИ-6, Хан бе отведен направо в управлението на полицията. Изказаха се някои предположения, че Хан може да се появи в съда още същия ден във връзка с убийството на журналиста, но Шефа реши, че това е малко вероятно, тъй като всеки адвокат, поел защитата на Хан, щеше да е в състояние да докаже, че той не е Ясур Фейсал, и да внесе иск за неговото освобождаване.

— Кой друг беше на борда на самолета? — попита Херик.

— Двама от секцията на ЦРУ в Тирана и сирийският джентълмен. Оказа се, че това е д-р Ибрахим Ал Шукайри, изключителен гадняр. Притежава сирийски паспорт, но е от едно от сунитските племена в Ирак. Във всяка една нормална държава биха го осъдили като военнопрестъпник.

— Значи не можем да действаме?

— Ще видим — смънка Шефа. — Сега ми разкажете какви са впечатленията ви от разговора с Лоз?

Харланд и Херик се спогледаха.

— Бих казал, че си заслужава да се поразровим в делата на босненския командир, известен като Поета — предложи Харланд. — Оказа се, че е бил в Ню Йорк през 1999. Но, както знаете, всичко може да се окаже една глупост. Не знаем нищо със сигурност.

Шефа смля информацията.

— Работим върху босненските групи — каза Херик. — Анди Долф ще задейства някои връзки.