Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Но все още си имате прилична сума в банката.

Лоз свали кръстосаните си крака и безпомощно вдигна ръце.

— Разбира се! Спечелих парите си почтено на възходящия финансов пазар през деветдесетте. Щеше ли да е по-различно, ако бях инвестирал в нови технологии и бях реализирал печалбата си в точния момент? Какво лошо има в недвижимите имоти?

— Лошото за нас е, че сте инвестирал от името на близкоизточна терористична организация. Къде са отишли печалбите от тези сделки, несъмнено е интересно и ще ви се наложи да отговаряте на такива въпроси при завръщането ви в Съединените щати. Това е напълно основателна причина за безпокойство от страна на ФБР и ще имам грижата специален агент Олинс да се запознае с информацията, с която разполагаме. Никой не може да ви предпази от това. Но засега искам да знам какво се е случило, когато сте се срещнали с Хан през 1997. — Той вдигна ръка. — Преди да ми отговорите, искам да сте наясно, че разполагам с правомощията да ви предам на Маренглен, ако не остана доволен от чутото.

Лоз кимна.

— Вижте, няма никакъв проблем. Карим ми се обади по телефона в Ню Йорк и ми каза, че се нуждае от съвета ми. Той си беше такъв, разчиташе на мен, доверяваше се на преценките ми.

— И вие се съгласихте да отидете в Лондон?

— Да, отлетях за Лондон на следващия ден и прекарахме заедно два дни, пообиколихме старите свърталища, разговаряхме за Босна. В края на краищата, той заговори за Афганистан. Каза ми, че е решил да се присъедини към Поета в Пакистан. Както вече ви обясних, така наричахме човека, когото Хан беше срещнал в Босна. Не знаехме неговото истинско име. Бяха предложили на Карим да се заеме с дейности, свързани с обучението на афганистанските бойци. Това може да означава какво ли не. За Карим то означаваше продължаване на войната срещу потисниците на исляма по северните граници на Афганистан, в бившите съветски републики. Ала той се разкъсваше между западните и мюсюлманските ценности и търсеше моралната гледна точка за това, което предстоеше да направи. Смяташе, че ще го разбера, защото бях преживял същата агония на чувството за вина в Босна. Казах му мнението си, че трябва да остане в Лондон и да продължи следването си. Но той беше запленен от представата за себе си като за велик воин-авантюрист, въпреки че познаваше ужаса на войната и беше виждал възможно най-лошата й страна в Босна. Имахме спор, ужасен спор. Не можех да повярвам, че той се кани да направи тази грешка. Бях потресен, бях разочарован. Обвиних го, че се е пристрастил към убийствата и не успява да се изправи пред собствените си отговорности на човешко същество, на лекар и добър мюсюлманин. Той, от своя страна, ме нарече страхливец, каза ми, че бягам от задълженията си на мюсюлманин. На следващия ден се сдобрихме. Тогава му дадох пощенските картички и малко пари.

— Колко пощенски картички?

— О, една връзка. Не си спомням.

— А колко пари? — упорстваше Харланд.

— Не си спомням точно, петнадесет хиляди долара, нещо такова.

— Чухте ли се отново, освен чрез пощенските картички?

— Не.

Херик погледна Харланд и попита:

— При условие че през последните шест или седем години не сте сменял адреса си, то и телефонният ви номер би трябвало да е същият?

— Да, същият е.

— Тогава защо не ви се е обадил по телефона, вместо да ви изпраща картички? Не е имало почти никаква гаранция, че те ще стигнат до вас. Защо просто не е вдигнал телефона и не ви е помолил да му изпратите малко пари?

— И аз съм се чудил за това — отговори Лоз. — Може би се е притеснявал, че разговорите се подслушват.

— Да, възможно е — продължи тя, — но все още не виждам смисъла, освен ако не е трябвало да изпраща картичките заради закодираните съобщения в тях.

Харланд се изправи и плъзна ръка по бедрото си.

— Все още не бива да правите това — внимателно каза Лоз.

— Можете да започнете упражненията, които ви показах след около седмица, още е рано.

— Айзис има право. — Харланд се изправи и прибра ръката си.

— Съгласен съм — отвърна Лоз, — но не мога да отговоря на въпроса й.

— Трябва да знаете нещо за самоличността на Поета — каза Айзис. — Едва ли има много босненски командири, с които Хан е бил приятел.

— Мисля, че първоначално е бил учен…. но смятам така единствено заради това, което ми е говорил Хан.

— Откъде е той? — попита Херик.

— От изтока, може би Пакистан или Иран. Не знам със сигурност.

— И смятате, че това е човекът, за когото Хан може да ни разкаже? Какво ви кара да мислите, че той все още е жив?