Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Може ли да се разчита на неговата дискретност? Може да сподели за това в РАПТОР.

— Не разполагаме с по-надежден човек — отговори Херик.

— Добре. Чудесно! Е, Айзис, мисля, че е по-добре да се връщаш тук. Харланд, чудя се дали би могъл да ни помогнеш да изведем Лоз от Албания. Нищо завързано. Прехвърляне с лодка в Италия. Това е всичко. В момента правя необходимите приготовления. Ще получите допълнителни инструкции сутринта.

Херик забеляза, че очите на Харланд притъмняха.

— Нали разбирате, че не работя за вас, Шефе? — каза той.

— Разбира се, разбира се. Прощавай, Боби! Сигурен съм, че знаеш колко сме ти благодарни. Радвам се, за напомнянето, че ни помагаш като нещатен. Ще ти бъдем задължени. О, между другото има известно развитие по следата, която обсъждахме в Ню Йорк. Струва ми се, че изглежда много обещаващо.

Харланд мълчеше.

— Мисля, че Ева е жива. Вероятно би предпочел да обсъдим това друг път. Има вероятност да получим още информация.

— Да — тихо отвърна Харланд. — Да, благодаря ви. Разбирате, че трябва да съгласувам действията си с Генералния секретар. Трябва да действам според неговите указания.

— Да, напълно си прав — успокоително каза Шефа. — Просто се моля Богу, да намериш някакъв свой начин, по който да ни помогнеш в този случай. Смяташ ли, че има някакъв шанс господин Джайди да ти позволи да изпълниш своята част от необходимото?

— Каква е моята част?

— Ще говорим за това, когато стигнеш в Италия. Междувременно, очаквай към теб да се присъединят няколко приятели от посолството. Те ще изведат Лоз. И, Боби, още веднъж ти благодаря за всичко, което правиш! Смятам, че знаеш колко е важно за нас.

Айзис наблюдаваше как изкусният маниер на Шефа успокоява Харланд. Хрумна й, че той е податлив само защото дълбоко в себе си все още се смяташе за част от Тайната разузнавателна служба или, най-малкото, се възбуждаше от предизвикателството и смяташе, че може да се справи с него по-добре от повечето хора. В това отношение той не бе по-различен от Мънро Херик. Тя се зачуди за жената, която Шефа беше споменал, и за необичайно унилата реакция на Харланд. Какво означаваше всичко това, по дяволите?!

Трябва да приключи със себе си. Това беше единствената му мисъл, когато самолетът докосна пистата и рулира до запустяло място във въздушната база, където чакаха няколко коли. Гибънс сряза пластмасовия шнур, с който бяха вързани краката му, и отново му сложи качулката. Той избягваше да погледне Хан в очите и не продума нищо. Хан вече знаеше, че го очакват изтезания. През последните двадесет минути на полета, когато светлината беше обляла салона на самолета, той се бе извърнал назад, за да види кой седи зад него, и бе зърнал един мощен Дебел крак да потропва нервно по пътеката. После чу шумоленето на пакетчето фъстъци на Доктора.

Измъкнаха го от седалката и го поведоха към вратата на самолета и по ниската стълбичка отвън. Няколко мъже крещяха и го дърпаха за ръцете, но Гибънс не го изпусна и го преведе до една от колите, където официално го предадоха на другата страна. Хан успя да зърне сенките на мъжете и очертанията на колите под качулката си. До ноздрите му достигна миризма на голям град недалече от тях, смесица от изгорели газове, пушек и канали. Гибънс каза:

— Добре дошъл в Кайро, г-н Фейсал.

Някой грубо му заговори на арабски. Когато не отговори, получи удар с приклад на пушка в кръста и се свлече на колене. Вдигнаха го. Повтаряха същата фраза на арабски отново и отново. Гибънс изкрещя:

— Вижте какво, шибани главорези, устата му е запушена! — Някой свали качулката му и дръпна лепенката. Видя много лица с втренчени в него очи — мъже, който изгаряха от нетърпение да го пребият. Закрещяха отново, като споменаваха името Ясур Фейсал, и въпреки че този път разбра по-голяма част от казаното, Хан осъзна, че би било глупаво да отговаря. Арабският не бе неговият език, Фейсал не бе неговото име.

Виго се опита да приключи срещата с Херик в Бункера, като говореше с унила официална монотонност. Той се намести в стола си и бутна доклада й за Карим Хан настрана, сякаш току-що бе прочел курсова работа за двойка.

— И ти си убедена, че екзекутираният на хълма човек е Хан? — Клепачите му бяха натежали, ръцете му лежаха отпуснато на масата.

Тя кимна.

— Да. Наблюдавах как албанските пазачи го натовариха в колата в управлението на SHISK. Отбелязах си с какво е облечен и видях да извеждат същия мъж от същата кола и да го водят към пещта. Няма какво повече да се каже. Ликвидираха го.