— Отиват в Египет — каза Херик, като се наведе над микрофона на телефонния апарат.
— Така изглежда — отговори Шефа.
— Съвпада с насоката на днешния разпит — продължи тя. — Единственото, което искаха да демонстрират пред мен, бе, че Хан е Ясур Фейсал — човекът, чиито документи носеше. Издирват Фейсал в целия Близък Изток и в Египет за убийството на журналист.
— Да — тихо отвърна Шефа. — Разбира се, това означава, че албанците не са пожелали да поемат отговорност за степента на изтезанията, които се предвиждат. Това се е случвало и преди — през деветдесет и осма. — Настъпи дълга пауза и Херик и Харланд се усъмниха, че линията може да е прекъснала. — Това много усложнява нещата. — Още една пауза. — Да, това, което се иска от вас засега, е да проведете оня сериозен разговор с Лоз, като използвате информацията, която ви изпратих по-рано. Вижте как ще реагира. Ще се обадя пак. О, между другото ще сменим шифъра за следващия ни разговор. — Той продиктува шестцифрен код на Харланд, поръча му да го вкара в компютъра, през който бе свързан телефонът, и затвори.
След като Харланд свали ръце от клавиатурата, Херик го попита:
— Какво ви е казал Лоз, че да предизвика такъв интерес в теб и в Шефа?
— Каза ми, че знае каква е самоличността на двама терористични лидери, които още в средата на деветдесетте говореха за Ал Кайда. Той и Хан са разговаряли поне с единия от тях, когато са се видели за последен път през деветдесет и седма.
— Лоз със сигурност се опитва да ни накара да спасим приятеля му — каза тя. — Той е длъжен да преувеличава важността на информацията, с която разполага Хан.
— Шефа не е готов да пренебрегне подобно сведение. Той разполага с много сериозни основания да смята, че Лоз казва истината, но не знам какви са те.
— Но какъв е смисълът? — попита Херик. — Можем да забравим за Хан, ако го закарат в Кайро. Единственото, което интересува египтяните, е каква цел планира да атакува, с какви контакти разполага и къде е бил обучен. Ще му задават същите въпроси, както и американците, но вече с остен в ръка. Ако отрича всичко, те ще го изтезават до степен, когато ще се наложи да си измисли някаква неправдоподобна история. Междувременно ще изпуснат истински ценната информация.
— Един от малките проблеми при изтезанията — сурово й отвърна Харланд. Той вдигна телефона и поръча на Тайрел да доведе Лоз.
Жизнерадостната физиономия на Лоз се разпадна на парченца, щом му казаха, че Хан е на път за Кайро.
— Това са много, много лоши новини — Лоз клатеше глава и кършеше ръце.
— Все още преценяваме значението на случилото се — каза Харланд и го покани с жест да седне на един стол встрани от компютрите. — Но нещата със сигурност не изглеждат добре. — Харланд замълча и разтърка брадата си, сякаш се чудеше как да продължи, после се втренчи в Лоз. — Тази вечер Айзис е попаднала на една от най-противните отрепки на всички времена, човек на име Маренглен, който оглавява местните тайни служби. Това е любопитно име и, доколко разбирам, е образувано от първите срички на имената на Маркс, Енгелс и Ленин — име, изковано през безнадеждните времена на комунизма, когато хората е трябвало да раболепничат пред режима. — Той отново замълча. — Колкото и да е странно, по същия начин е образувано и названието ТриБеКа в Ню Йорк — Триъгълникът под канала. Но аз вероятно съм последният човек, който може да ви каже нещо ново за Трибека, докторе. — Той остави думите да увиснат в задуха на залата и съсредоточено се вгледа в Лоз. Херик се зачуди накъде, по дяволите, биеше Харланд.
— Този Маренглен — продължи Харланд, — бе завербуван през 1987, когато пристигна със стипендия в Лондонския институт по икономика, и бе обучен от наши бивши колеги, които си нямаха и представа за предстоящото падане на комунистическия режим в Албания. Той се оказа добро попадение, защото беше изключително умен и ни беше от полза след смъртта на Енвер Ходжа, но впоследствие се оказа, че е гнила ябълка — най-лошият човек, който можете да си представите. В Албания буквално няма нито една незаконна дейност, която Меренглен да не надзирава от комфорта на собствения си пост. Осъществяването на контакт с този човек е равносилно на това да държиш в ръцете си лабораторна посявка на бубонна чума. Не преувеличавам. — Лоз изглеждаше озадачен. — Тук сме заради вас, доктор Лоз, както и заради вашия приятел. Тази вечер Айзис пое огромен риск с намерението да се опита да помогне на Хан и така се сблъска с Меренглен. Всичко можеше да приключи крайно неблагоприятно за нея, но тя пое риска заради вас и приятеля ви. Но знаете ли какво? Ние всъщност нямаме никаква представа нито за вас, нито за Хан. Така че искам от вас да ни помогнете. Разкажете ни всичко за себе си.
Читать дальше