Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Сама направихте избора да бъдете тук тази вечер — каза мъжът. Английският му беше безупречен, а маниерите му навяваха мисли за игрища за поло. — Вие ни шпионирахте, а както без съмнение добре знаете, понякога на шпионите им се случват неприятни неща.

Херик бе толкова шокирана, че едва проговори.

— Защо го убихте? — попита тя. — Защо по този начин?

— От един мръсен терорист полза никаква. Не отговаряше на въпросите ни. Както сама се убедихте днес следобед, ние му дадохме шанс. Колко хора са били принесени в жертва или са били осакатени заради действията на хора като Хан? Задайте си този въпрос, преди да ни съдите. Тук, в Албания, вярваме в решителните мерки.

— Да изгаряте хората живи? — тихо продума тя. — Това не е алтернатива на нито една война.

— Във вашия език има един израз: „ако не издържаш на топлината на огъня…“, нали мис Херик? Е, убеден съм, че го знаете. — Той се подсмихна под мустак, извади малко тефтерче от джоба си и го вдигна на светлината на фаровете на първата кола. — Тук са записани адреса ви в Лондон и телефонният ви номер, а също и тези на баща ви — ветеран и герой от войната, струва ми се. Живее в Шотландия, в едно селце наречено Хоуплоу. Красиво име. Има и прислужница, казва се мисис Макензи. Виждате ли, нямате тайни от мен, Айзис Херик.

Тя поклати глава.

— Кой сте вие?

— Аз съм Маренглен. — Той замълча, извади сгъната носна кърпичка от джоба на панталоните си и я задържа под носа си. — Разбирате ли, ние, албанците, сме били затворени в границите на тази земя много дълги години, така че когато комунистите паднаха от власт, развихме влечение към пътуванията. Много албанци напуснаха страната ни и започнаха нови начинания навсякъде по света. За съжаление в някои случаи тези начинания не срещнаха одобрението на властите. В Лондон обаче начинанията на моите сънародници не се натъкнаха на сериозна съпротива и много от тях успяха да се устроят в най-различни области на предприемаческия дух. Вероятно сте запозната с начина, по който те придобиха някои дейности в Сохо, но крият още много фокуси в ръкавите си. Например поръчковите убийства.

Той прибра кърпичката в джоба си и щракна с пръсти. Единият от пазачите му подаде цигара и му поднесе огънче.

— Така — той пусна цигарен дим от ъгълчето на устата си, — позволете на Маренглен да ви обясни, че ако изпуснете дори и една думичка за видяното тази вечер в доклада си до Лондон, ще убия баща ви и преданата му прислужница. Разбира се, поръчките ще бъдат съобразени с методика, която причинява възможно най-голяма болка. Все пак, ако смятате, че не сте в състояние да гарантирате мълчанието си, не виждам основателна причина да не ускорим събитията. Вече сте се срещнали с Илли. Струва ми се, Илли е все още девствен, поне що се отнася до хора. Същото не се отнася до овце и кози. Можем да ви оставим с Илли, нека той си достави удоволствие, а после… е, после ще изчезнете. Мисля, че можете и сама да се досетите, че не говорим за хепиенд.

Тя кимна.

— Така че защо не се върнете в „Байрон“ и не направите приготовленията, необходими ви, за да напуснете територията на Албания, да речем, след тридесет и шест часа. Това би трябвало да ви осигури достатъчно време, за да изпратите в Лондон убедителен доклад, в който се казва, че ви е бил предоставен достъп до затворника Хан, и че той във всяко едно отношение е отказал съдействие. О, да, още нещо. Вземете Робърт Харланд със себе си. Не виждам никакво основание за оставането му, след като вие заминете. — Той се изсмя неприятно и направи няколко крачки към колите.

Мъжете, които я държаха, я пуснаха и притичаха до автомобилите. Беше сигурна, че зърна Гибънс при отварянето на една от вратите. След няколко секунди конвоят избумтя надолу по хълма. Тя се обърна и се отправи към „Мерцедес“ на Башкин. Повръщаше й се, а в гърлото и се бе затлачила миризмата на Долината на огньовете.

Един въпрос не напускаше съзнанието на Херик по пътя към хотела й, и щом се настани на терасата с пакетче бисквити от минибара, тя я изрече на глас. Каква беше логиката ЦРУ и SHISK да стигнат до такива крайности в опита си да получат от Хан информация за предстояща терористична атака, а след това да го убият, без да са получили отговор на въпросите си? Дори и Хан да бе проговорил през няколкото часа, след като тя бе напуснала управлението, това не беше причина да го убият. За американците това със сигурност би бил най-подходящият момент да изнесат случая пред световните медии като доказателство за още един осуетен заговор и триумф на бдителността и професионализма, който да споделят с албанските си приятели. Имаше само едно решение на загадката: Хан не беше убит.