Генри Портер - Обратен камуфлаж

Тя се заспуска по склона, като си подбираше пътя през шубраците и през цялото време поглеждаше ту пред себе си, ту към пътя над нея. Като наближи мястото, където храсталаците бяха почистени, видя десетки млади мъже и малки изпосталели момчета да препускат между пещите и купища стари автомобилни гуми, които обясняваха отровния въздух. Кожата и дрехите им бяха почернени, а потта им лъщеше на светлината от пещите. Тя клекна и остана така няколко минути почти хипнотизирана от гледката на хората, които търкаляха гумите нагоре по наклона и след това ги мятаха в пещите. От време на време повеите на вятъра откъм планината раздухваха пламъците и хората, които бяха най-близо до отворите на пещите, отскачаха от огнените езици. Видя как едно от тези катраненочерни същества, което стоеше до пещта с дълъг метален ръжен в ръце, отскочи от огъня с голяма ловкост и бързина. Като се приземи, съществото изтанцува лудешка джига като някаква демонична маймуна, разлудувала се в пламъците на ада.

Може би грохотът на подземните огньове или пък мисълта, че наблюдава спектакъл, сякаш поставен по Йеронимус Бош, притъпиха вниманието й. Каквато и да беше причината, Херик бе напълно неподготвена за онова, което последва. Сграбчиха я отзад, хвърлиха я на голата земя и я претърсиха. Успя само да изписка, но не оказа съпротива.

Бяха трима, всичките въоръжени. Позна единия от управлението на SHISK. Той направи знак на другите двама да я свалят по-надолу по склона и я поведоха към купчина дърва. Двамата мъже, които я държаха, отслабиха хватката си, а единият, както й се стори, тайничко пусна ръка надолу и я опипа по задника. Какво означаваше това? Дали предвещаваше групово изнасилване, или можеше да се възползва от интереса на мъжа? Дали щеше да успее да грабне нечий пистолет и да се спасява както може?

— Аз съм британски дипломат — продума тя с глас, който прозвуча прекалено тъничко и немощно.

Пазачът от SHISK се засмя, без дори да я погледне. Търсеше следата под краката им и засланяше с ръка лицето си от горещината на огньовете.

— Ти енглееска шпионка. Гуспоеца Джеймс Бонд. — И тримата се разсмяха. В този момент дребният мъж, когото беше видяла да отскача от пламъците, се приближи към тях с люлееща се походка. Държеше металния ръжен през рамо като копие. Имаше кръгло, голобрадо лице, заострени като на елф уши и очи, разположени много близо едно до друго. Мъжете го извикаха по име — Илли. Те му махнаха, въпреки че странният му вид очевидно ги притесняваше. Илли протегна ръка и получи цигара и някакви бележки, които напъха в задния си джоб. След това закрачи наперено около Херик, като споделяше наблюденията си за нея с високия си, немутирал момчешки глас. Два пъти се опита да я докосне, но пазачите го пропъждаха. Той се отдръпна настрана и се настани върху четири скупчени една връз друга гуми. Зае се с цигарата, която пушеше с бързи и по детски неопитни пафкания и правеше жестове, сякаш е седнал в най-удобното кресло на света.

Малкият мъж пръв чу колите и се изкатери върху гумите. Закрепи се за тях с голите си крака като маймуна и въодушевено размаха металния прът. Към двата „Ландроувър“-а се бяха присъединили джип и едно БМВ. Колите се спуснаха по склона, профучаха край тях и спряха на около петдесет метра по-нататък. Херик напрегна очи, но не успя да различи никого от пътниците. Светлината от огньовете ги превръщаше в тъмни силуети, а и челната кола бе вдигнала облаци гъст прах. Колите стигнаха горния ръб на купата и спряха току над един пласт черна сгурия. Илли скочи от гумите и с подскоци затича към тях. Няколко мъже слязоха от колите и се отправиха към възвишението над пещите. Влачеха някого със себе си — мъжът със синята тениска. Ръце му очевидно бяха вързани зад гърба му и човекът не оказваше никаква съпротива. Зад мъжете се появи Доктора, който с мъка се заизкачва по склона. Илли завършваше шествието. Нещо в групата й направи впечатление, сякаш се опитваха да увещават затворника. В крайна сметка всички, освен двама, отстъпиха назад. Поведоха човека напред и без повече колебания го бутнаха в комина на пещта. Илли се втурна към дупката и започна да ръга и мушка тялото с металния си ръжен. Хвърлиха в огъня още две гуми. Те мигом прихванаха пламъците и изригнаха в стълб от пушек и искри. Мъжете се качиха по колите, без дори да погледнат към пещта, приближиха до мястото, където стоеше Херик и спряха. От едната кола слезе мъж, когото не беше виждала преди. Беше към петдесетте, елегантно облечен в светло спортно сако, тънко поло и добре скроени панталони. Той свали сакото си, провеси го на рамо и с бързи движения отупа ръцете си от праха.