Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Преди да си се отдала напълно на фарисейство, спомни си британците в Индия — мисионери и кланета. Субконтинентът буквално беше поробен от британското господство. — Той замълча и направи помирителен жест. — Ти си добър човек, Айзис. Познавам твоя тип от колежа. Притежаваш чиста, неподправена доброта и, също като хората, които познавах някога, вярваш в лечебната сила на открития спор.

Тя се засмя, леко уязвена.

— Е, човек трябва да вярва в нещо, Ланс.

— Може би е така, но тук вярата не върши работа. Трябва да разглеждаш тази среда като вакуум. След падането на комунизма всякакви проклети религии и идеологии са правили опити да запълнят празнината. Ето защо в планините има християни евангелисти с Библия в едната ръка и автомат в другата и защо всякакви съмнителни мюсюлмански благотворителни организации се настаниха тук и започнаха да строят джамии. Но тези хора не дават и пет пари нито за едните, нито за другите. — Той изпи уискито си и очите му обиколиха масите на терасата. Чу се тихо бръмчене и Гибънс стисна колана си. — Телефонът ми звъни. Трябва да се обадя.

— Няма проблем. Аз също трябва да проведа няколко разговора.

— Да не се загубиш — каза й той и изчезна в градината с очебийна потайност.

Херик набра номера на Харланд.

— Кой е тоя с теб? — попита я той.

— Къде си?

— Няма значение. Кой е мъжът?

— Човекът от американското посолство.

— Има известно раздвижване — каза Харланд. — Първо, не можеш да използваш телефона на хотела, но предполагам, че това вече ти е известно. Второ, товарът ми изчезна. Вероятно няма защо да се притесняваме, но трябва да го открия. Каза ми, че партидата, която инспектира днес следобед, е много по-важна, отколкото някой може да си представи. Изтърси го в конферентен разговор с офиса, който проведохме от посолството, и сега от мениджмънта са истински заинтересувани. Очаквам да ми се обадят. Междувременно трябва да разбереш колкото се може повече подробности. Всяко преместване на партидата от склада трябва да бъде докладвано.

— Просто така?

— Боя се, че да.

— Ще направя всичко възможно, което предвид обстоятелствата не е кой знае какво. Как е гърбът?

— Ту така, ту така. Твоят човек се връща на масата, по-добре да затварям.

С ъгълчето на окото си видя Харланд да става от една маса в тъмната част на терасата и да се отправя към вратата на ресторанта. Вече не беше превит на две, но ходеше вдървено.

Гибънс се стовари до нея.

— Мамка му, мислех, че имам повече уиски. Айзис, да не ми крадеш от пиячката? — Поръча си още едно питие. — Та докъде бяхме стигнали?

— Какво ще стане с Хан? — попита тя.

— Само това повтаряш.

— Иска ми се да поговорим с него при по-малко заплашителни обстоятелства. Може би ще ни каже повече.

— Ще ни каже.

— После какво ще стане с него? Къде ще бъде проверен?

— На кого му дреме?! — Той отпи от уискито си и я погледна остро с внезапна съсредоточеност. — Забрави за Хан. Тъкмо получихме новини от Лондон. Предполагам, че са казали на Мило Франк, че си голям бодил в задника. Изпратили са те тук, за да те разкарат. Говорил е с Колинс, а след това и с някакъв Виго и той му е казал, че нямаш никакви правомощия. Надувките ти ужасно са ядосали Франк. Поръча ми да ти предам, че трябва да си напишеш доклада и да се чупиш от Тирана. Не иска да те вижда отново. — Гибънс се засмя. — Ей, удари още едно питие, за Бога! Караш ме да се чувствам неловко.

— Виго е говорил с Франк?

— Аха, Виго. Той май познава много от момчетата в Лангли.

— Ще изпия още едно — тя се оживи. — Голямо облекчение е, че не се налага отново да ходя на онова място. Не знам как издържаш.

— Върви със занаята — наперено й отвърна Гибънс с тон на мъжкар.

Продължиха да пият и Херик слушаше теориите на Гибънс за липсата на автомонтьори в Албания и за това, че — според него — никой в страната не знаел как да се ориентира по карта, защото комунистите ги били забранили в продължение на четиридесет години. Тя се държеше хрисимо, смееше се много и създаваше впечатлението, че срещата им може да има продължение по-късно вечерта. Отвътре се изяждаше. Ала веднага след като мина девет часа, Гибънс скочи и каза:

— Трябва да те оставя, Айзис. Имам среща в Долината на огньовете. — Каза го като заглавие на филм.

— Какво е това?

Изгледа я от височината на ръста си без следа от хумор в погледа.

— Едно място, където се задават въпроси и се получават отговори. Ще ти се обадя утре. Ей, защо да не вечеряме утре заедно?