Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Именно за цивилизацията става въпрос — отвърна тя, без да го погледне. — Именно за цивилизацията се борим, за стандартите, според които мъченията са нередни. Няма нищо по-ужасно от абсолютната нередност на това, което правите с този човек. Не разбираш ли това?

— Не бъди толкова благочестива! Да не мислиш, че този повод е запазена марка на американците? Хайде сега, Айзис! Вие, британците измъчвахте хора из цялата си шибана империя в продължение на две столетия. Хей, дори използвахте същите методи върху сънародниците си в Северна Ирландия — торби на главата, безсъние, побой. И докато хората се чувстваха сигурни, никой не даваше и пет пари за това.

Айзис тежко въздъхна.

— Мъченията и интернирането не спряха ИРА. Всъщност има много доказателства, че мирният процес стана възможен едва след забраната на тези методи. Не твърдя, че сме идеални, знам само, че започнем ли да изтръгваме нокти, ще загубим смисъла на собствената ни кауза.

— Морал, етика и прочие, и прочие — Гибънс запали пура и издуха струя дим през спуснатото стъкло. — Нали знаеш за оня, дето планираше да предизвика над десет катастрофи на пътнически самолети в Тихия океан? Арестуваха го във Филипините и след интензивен разпит разкри намеренията си. Задържаха цялата шибана терористична клетка. Може и да са потрошили някой кокал, но какво е това в сравнение с хората, които бяха спасени, в сравнение с огромния брой американци, които не са в траур, само защото някакъв ненормалник смята, че животът им е оскърбление към учението на Пророка? Знаеш ли какво? Трябва да стигнем дори по-далече. Трябва да ги преследваме всеки път, когато ни нападнат. Трябва да пренесем битката във всяка шибана джамия, на всяка сбирка, организирана от някой долен имам или аятолах, и ако не схванат идеята от няколко плесника, да им покажем какво може да направи малко моментно лъчение. Става въпрос за сила и за използването на силата като средство за убеждаване. — Той пусна волана и обхвана в жест гъмжилото по „Булеварда на националните герои“. Вечерното „стъргало“ беше започнало — шествие от хора, които се разхождаха нагоре-надолу в здрача и взаимно бройкаха гаджетата си, — обичайна гледка привечер навсякъде в Южна Европа. Картината създаваше впечатление за мир и покой. — Единствената причина, поради която мога да паркирам тук и да разговарям с теб, е, че тези хора знаят, че това е автомобил на американското посолство и в нея седи човек с най-доброто изобретение на полковник Узиел Гал [8]в скута. — Той докосна полуавтоматичния пистолет през чантичката си. — Иначе досега колата да е оглозгана, а ти да си отвлечена.

— Какво ще стане, ако измъчвате този човек и получите погрешни отговори? Ами ако задавате погрешни въпроси?

Той се засмя.

— Ние няма да нараним никого. Ние нямаме власт над това, което се случва в държавните затвори тук. Тази страна е като по-малко братче на Колумбия. Всички са корумпирани, гангстерите управляват политиците, полицията, съдиите — всичко. Продават децата на съседите си като сексуални роби и когато девойчетата забременеят, бандата взима бебето и започва да припечелва и от него, като го подхвърля в ръцете на някой просяк. Америка не управлява Албания, Айзис. Имаме си едно мъничко кътче в сърцето на мрака и го използваме за сигурността на сънародниците ни, това е всичко. — Той замълча за момент. — Трябва да седнем на питие в хотела ти и да поговорим още за това. Има някои неща, които трябва да разбереш.

Първоначалната й реакция бе да му откаже, но после реши, че има голяма вероятност Гибънс да се напие и да заговори за Хан. Освен това искаше отново да види Хан, а Гибънс щеше да й е необходим, за да я вкара в затвора.

— Защо не? — отговори тя. — Да, защо не?

Минаха през фоайето, където група телохранители проследиха Херик с навъсени жадни погледи, и се настаниха на бара. Гибънс си поръча уиски и диетична кола и гаврътна и двете, преди още Херик да бе докоснала чашата бяло албанско вино. Първото уиски бе последвано от второ, след което излязоха на терасата и се настаниха на една маса. Херик разпозна в музикалния фон пиеса на Шуберт. Един-двама от евангелистите все така ревностно седяха над лимонадите си. Колко е странно, помисли си Херик, че в единия край на града американци наблюдаваха безучастно как изтезават човек, докато в другия край отново американци се подготвяха да приобщят към вярата заблудените маси. Сподели мисълта си, макар и в по-друг вариант, с Гибънс.