Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Добре — каза Айзис и си помисли, че всичко това избива на малоумие. — Трябва да тръгвам.

Два часа по-късно я закараха до неугледна четириетажна сграда със зазидани прозорци. Придружаваше я Гибънс и един от охраната на американското посолство. Минаха през син метален портал и се озоваха на голям паркинг, на който цареше необичаен ред и дисциплина. Няколко високопроходими коли бяха наредени в редица и ги миеха, а един млад мъж в износена военна униформа премиташе жълтеникавата от мръсотията вода в канала. По високата стена, която ограждаше централата на SHISK имаше намотки бодлива тел, камери и сензори за движение. Херик предположи, че всичко това бе закупено с американските пари, изсипани в Тирана в средата на деветдесетте. В двора имаше неколцина въоръжени мъже. Двамата на входа на сградата застанаха мирно, докато третият провери документите им за самоличност и ги придружи през тъмен коридор до втория етаж. Там им казаха да чакат.

— Голямата клечка вътре се казва Мило Франк — каза Гибънс с ъгълчето на устата си. — Ще говори предимно той, заедно с офицерите от SHISK. Струва ми се, няма нужда да ти казвам да си държиш плювалника затворен. Не им харесва тук да се мотаят жени.

Херик си замълча.

Първото й впечатление, когато влязоха в стаята за разпити, бе сякаш от банда пубертета, които измъчват животинка. Всички мъже я изгледаха с леко неудобство. Само един от тях не прояви интерес. Беше набит, с гъста черна козя брадичка и дори не вдигна очи от пакетчето фъстъци в ръцете си. Хан седеше превит на масата, облян в пот и очевидно на края на силите си. Двамата агенти от SHISK се извърнаха към нея и я огледаха от глава до пети. Очите на Хан се впиха в нейните с напълно объркано изражение. Тя веднага забеляза, че дясната му буза е засегната от тик и видя как той един-два пъти вдигна ръка в опит да спре конвулсията.

Гибънс й посочи един стол до стената, където се бяха настанили тримата американци. Тя ги огледа набързо. Предположи за първия, че е Франк, другият беше към тридесетте, с ясно очертан и добре поддържан път на косата, а третият имаше вид на писарушка и стискаше снопче документи в скута си.

Никой не си направи труда да обяснява присъствието й на Хан, но тя видя, че вниманието му бе концентрирано върху нея. Разбра, че затворникът търси някакъв знак за помощ и съпричастие. Тя отмести поглед и се втренчи в една точка между двамата албанци на масата. Това я накара да почувства неудобство.

— Моля, продължавайте — каза Херик.

Единият от албанците се наведе напред. Беше слаб мъж с пепеляв тен и високо чело. Заговори малко надуто с американски акцент.

— Тук има някакво объркване. Носил си два вида документи в себе си. Едните са на Карим Хан, а другите на Ясур Фейсал Ал Сагиб, познат също като Ясур Ал Яхез и Амир Ал Шава. Твърдиш, че преди две седмици си станал свидетел на убийството на този човек в Македония. Но нашите американски колеги помолиха македонските власти да потърсят тялото на този човек. Те претърсиха района, където е станал инцидентът, и не откриха никакво мъртво тяло там.

Хан изглеждаше объркан, сякаш току-що бяха повели разговор за архитектура или ботаника.

— Той почина, докато бяхме заедно. Не бе убит, казах ви това. Почина от инфаркт. Може би страдаше от астма, не знам.

Херик остана изненадана от английския на Хан, така говореха хората от горната прослойка на средната класа.

— Но те не успяха да открият този мъж — упорстваше агентът. — Какво е доказателството, че той е бил с теб по това време?

Хан не отговори, само отчаяно поклати глава.

— Какво е доказателството, че тези документи не са твои?

— Снимките не са мои. Това е очевидно. Документите принадлежат на човек, който въобще не прилича на мен. На арабин са.

Разпитващият проучи едно фотокопие.

— На мен ми прилича. — Той показа листа на колегата си, който енергично закима. Херик хвърли поглед към копието, което лежеше в скута на офицера от ЦРУ. Лицето на снимката нямаше каквато и да е прилика с Хан. Все пак тя извади бележника си и си записа името Фейсал и другите имена.

— Но естествено е да не искаш да изглеждаш като член на Хамаз. Човекът Фейсал е издирван в Дамаск, Кайро и Йерусалим. Всички искат да говорят с мистър Ясур Фейсал, защото той е отговорен за много бомбени експлозии и убийства. Мистър Фейсал е извършил покушение над политик и редактор на вестник в Египет и е осъден на смърт от съда в Кайро. Може би Ясур Фейсал, Електричаря, седи тук в тази стая с нас. Може би тук пред себе си имаме един терорист — големец, истински воин на исляма.