Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Това е лудост.

— Всичко, което се иска от теб, е да ми кажеш къде е скрита информацията за целта. Искам датата и часа на нападението и имената на съучастниците ти. Какво общо има с всичко това Емпайър Стейт Билдинг? Това ли е целта? Нуждаем се от отговори, Карим! — Франк вече крещеше.

— Няма никакъв заговор. Невинен съм. Не съм привикнал да пиша на английски. Не мога. Главните букви са грешка и шифрите, които сте открили са съвпадение. Няма никакви шифри. — Потеше се обилно, гърлото му гореше от страх и трябваше да стисне ръце под масата, за да не треперят.

— Аха, също като останалите съвпадения в историята ти. Точно сега всички се чувстваме малко уморени от простотиите ти, така че ще те оставим за два часа с Доктора. Като се върнем, искаме отговори.

В два часа Херик излезе от басейна. В устата си чувстваше горчив вкус, резултат от дишането на замърсения въздух на Тирана през по-голямата част от сутринта. Тя мина през фоайето към асансьорните кабини и извади картата за стаята си, която служеше и като ключ за асансьора.

— Позволете на мен — чу се глас зад рамото й. Видя приветливо тъмно лице с широка усмивка.

— Благодаря — отвърна тя и отстъпи. Мъжът натисна третия бутон и я попита за кой етаж е. — Благодаря ви, етажът ми е след вашия — излъга тя.

Вратите се затвориха.

— Дали ще представлява интерес за вас фактът, че отивам в стаята на Робърт Харланд?

— Възможно е, ако знаех кой е той — отвърна тя и отмести поглед встрани.

— О, съжалявам. Бях останал с впечатлението, че с мистър Харланд сте колеги. Помоли ме да ви открия в хотела.

— А вие кой сте?

— Доктор Сами Лоз. Страхувам се, че обстоятелствата наложиха да пътувам под друго име. Сега се наричам Чарлз Мансур, име, което ми харесва по-малко дори от моето собствено. — Отново се усмихна.

Тя проучи отражението му в огледалото. Беше облечен с ленено сако, тъмносини свободни панталони и бяла, може би копринена, риза, плътно закопчана на врата. Очевидно бе богат и полагаше грижи за облеклото си. В движенията му личаха самочувствие, преднамерена плавност и суета.

— Доктор Лоз, защо мистър Харланд не ме потърси сам? — попита тя.

Асансьорът спря и вратите се отвориха.

— Защото е на легло с болен гръб след три различни полета и тъй като съм негов лекар, му препоръчах пълна почивка. Постепенно се подобрява, утре би трябвало да е на крак. Номерът на стаята е триста и дванадесети. Ако предпочитате, ще изчакам тук.

— Благодаря, предпочитам!

Тя почука на вратата и хвърли поглед назад към Лоз, който стоеше до асансьора, скръстил ръце.

Вратата й отвори висок, но прегърбен мъж на средна възраст, който протегна ръка и я поздрави.

— Съжалявам, че се наложи да помоля Лоз да ви открие, но в момента съм доста обездвижен. Влезте. — Робърт Харланд с кривене се добра обратно до леглото си и много бавно се отпусна върху него. — Предполагам, че сте била в посолството, така че сте наясно какво правя тук. — Той мрачно се засмя. — Всъщност аз самият не знам какво правя тук, по дяволите! Така че едва ли мога да очаквам това от вас.

— Шефа ми е уредил достъп до Карим Хан днес следобед. Трябва да съм в посолството в три часа. Може би трябва да отложим разговора си за след това?

— Искам първо да поговорите с Лоз. — Харланд смръщи лице. Херик си помисли, че причина за това е по-скоро затруднението му, а не болката. — Бих искал да знам какво мислите за него. Пристигна тук на собствена глава, с фалшив паспорт. Текман смята, че той знае нещо, Господ знае какво, та затова и аз съм с него. Предполагам, че инструкциите ти са да ми помагаш. — Той замълча и опипа таза си. — Виж, мислех си, че може би си струва да дадеш на Хан да разбере, че си с Лоз, но без албанците да разберат това.

— Защо?

— Защото искам да видя реакцията му, макар че не това съм казал на Лоз. Хайде да поговорим с него, а?

Тя отвори вратата, Лоз чакаше отпред. Той влезе в стаята и Харланд му обясни от какво се нуждае.

— Ясно — каза Лоз, — търсите някаква закодирана дума или фраза, която Карим ще разпознае. — Той се подпря с лакът на масата и потри нос. — Можете да го попитате за Поета.

— Кой, по дяволите, е Поета? — доста сприхаво попита Харланд от леглото си.

— Там е цялата работа — отвърна Лоз. — Никой не знае кой е той. Поета беше един от командирите в Босна, но никой от нас не знаеше кой е или откъде действа. Единствено Карим. Именно Поета го придума да тръгне за Афганистан през 1997. Ако му споменат за него, Карим ще знае, че сте говорили с мен, защото единствено аз мога да ви разкажа за това.