Генри Портер - Обратен камуфлаж

Отначало присъствието на лекаря му вдъхваше кураж, защото смяташе, че той ще го защити от отношението, което получаваха другите затворници, но постепенно Хан започна да негодува от странните мушкания и пощипвания, които не спираха и впоследствие го дразнеха. Освен това изражението на Доктора се бе втвърдило в смразяваща кръвта маска. Молеше се от цялото си сърце никога да не остава насаме с този човек.

Разпитите следваха един и същ модел още от първия ден, когато им бе описал преживелиците си от Босна до Афганистан. Интересът им се фокусира на последните четири години. Приеха за даденост, че той се е срещал с лидерите на талибаните и Ал Кайда и че ги познава добре, макар той да им повтаряше отново и отново, че е бил просто незначителен командир на планинска част и почти не се е сблъсквал нито с режима, нито пък с някой от тренировъчните лагери на терористите. Ала албанците, насърчавани от американците, продължаваха с въпросите си: „Къде си обучаван? На какви методи си обучен: коли бомби, снайперски похищения, газови взривове, часовникови механизми? Какво ще ни кажеш за мръсните бомби?“ Знае ли за трафик на радиоактивни материали от Туркменистан, Узбекистан или Таджикистан? Настояваха, че вече е признал, че е бил в района през лятото на 1999, така че трябвало да знае за доставките на стронций и цезиев хлорид. Настояваше, че не знае нищо за такива доставки, но би им казал, ако знаеше. Вече бе вцепенен от непрекъснатото повтаряне на едни и същи неща, Разказваше подробностите толкова често, че думите губеха смисъла си.

Показваха му албуми със снимки, които американците бяха донесли в две метални куфарчета. Прекъсването на рутината бе добре дошло за него. Той използва случая, за да демонстрира желанието си да им съдейства и в продължение на два дни разглеждаха лицата на близо петстотин мъже, за които се подозираше, че са били обучавани в Афганистан. Каза им имената на около дузина души, с които бе воювал и им посочи други трима — саудитец, йеменец и пакистанец с британски паспорт, за които им каза, че са мъртви. Бе видял с очите си как младия йеменец загина, улучен от ракета на Алианса и го бе погребал заедно с още петима души под каменна могила, защото пръстта беше твърде спечена, за да изкопае гроб.

Разпитващите се връщаха отново и отново към лагерите на Ал Кайда. Хан им обясняваше, че е отишъл в Афганистан вече обучен, с боен опит от Босна. Знаеше много повече за тактика и въоръжения от мъжете, с които бе воювал, но не бе имал абсолютно никакъв допир с тренировъчните лагери на терористите. През последните две зими се бе озовавал хванат в капан на фронта, без провизии, замръзващ, заобиколен от мъже, които гинеха от студ и болести. Бяха установили радиовръзка с Кабул, но никой не даваше пет пари за тях.

— Бях войник — изтощен приключи той. — За тях бях никой, а и арабите се държаха настрана.

— Но ти си бил големият герой от Босна. Командвал си арабите в битката им с Алианса по таджикската граница — контрира го един от разпитващите.

— Да, арабите, които нямаха пари, останаха при нас. Станаха добри бойци. Богатите винаги си откупуваха пътя на юг. Виждах ги, като пристигат, и знаех, че няма да изкарат повече от няколко седмици. Може би сте чували различните арабски думи за такива като тях. Богатите бяха Tharwa, Tharwa бяха и революционерите. Това е стара арабска шега — някаква игра на думи, струва ми се.

— Защо не си тръгна по-рано — попита един от американците. — Казваш, че си мразел талибаните и не си изпитвал никакво уважение към арабите и въпреки това си останал в Афганистан по-дълго от всеки, когото сме разпитвали. Защо?

— Бях свързан с хората, с които воювах. Бяхме десет души рамо до рамо още от деветдесет и осма. Заедно преживяхме всички изпитания, опасностите и налудничавите решения, които ни спускаха хората на завет в Кабул. Заедно се хранехме, деляхме вещите си, спасявахме живота си един на друг и погребвахме братята си. Когато си в планината в продължение на години като нас, когато зависиш от човека до себе си, когато си без провизии, не мислиш за това, което се случва в останалата част на света. Лесно изпадаш в състояние на…

— Недалновидност — подсказа единият от американците.

— Да, недалновидност. Виновен съм за това.

— Глупости — обади се мъж на име Мило Франк. Франк бе начело на американския екип и безспорно, най-враждебно настроеният към Хан. — Това са лицемерни фъшкии, Хан. Ти си наемник. Сражавал си се за режим, който екзекутира жени за това, че четат училищни буквари!