Генри Портер - Обратен камуфлаж

— А, мис Херик, добре дошли, добре дошли! Настанявайте се. Линията е подготвена. — Остави я насаме с брой на „Спектейтър“.

Телефонът иззвъня. Текман беше самата рафинираност. Той й обясни, че иска от нея да осъществи контакт в „Байрон“ с бивш офицер на име Харланд, който придружава по негова молба Сами Лоз, остеопат — „доста необичайна фигура за висшето общество на Ню Йорк“. Сподели, че според него Лоз е интересен. Херик бе чувала за Харланд и знаеше, че той има нещо общо с детронирането на Уолтър Виго, но се сдържа да не го спомене. Вместо това попита дали Текман смята, че Карим Хан е от важно значение или е просто извинение, за да я разкарат от Бункера.

— И двете, макар те да не подозират за важността му. Мисля, че интересът на доктора трябва да ни подскаже нещо. Харланд твърди, че Лоз е длъжник на Карим Хан, задето е спасил живота му в Босна, и се чувства задължен да направи опит да го спаси. Вероятно това е така, но може да има и още нещо и ти и Харланд ще трябва да го измъкнете от него, дори да се наложи да го заблудите относно възможността Хан да бъде освободен. Трябва да те предупредя, че американците вече са нащрек за важността на Лоз, но също като нас не знаят защо е важен. Освен това не е много вероятно да е имало кой знае каква комуникация между ФБР, които наблюдаваха Лоз в Ню Йорк, и секцията на ЦРУ в Албания. Няма го в никой от горещите списъци, а сама знаеш, че взаимоотношенията между службите във Вашингтон никога не са били толкова лоши.

— Какво да кажа на американците? Доста шикалкавят по въпроса за моя достъп.

— Ще се погрижа за това. Ще бъдеш допусната до заподозрения днес следобед. Представи се в американското посолство в три, освен ако преди това не се чуем.

— А РАПТОР?

— Просто се срещни с Хан, свърши си работата и изпрати доклада си в Бункера. Повярвай ми, напълно са обсебени от деветимата активни заподозрени. Ако се разриташ по обичайния си начин, ще внесеш само объркване. — Той се умълча за момент, после топло се засмя. — Така че без взломаджийски изпълнения засега, Айзис. Подготви се за всякакви ситуации и използвай бдителните си очи. Боя се, че не мога да те инструктирам по-подробно, но неяснотите са много. Разчитам, че двамата с Харланд ще подходите по начин, на който знам, че и двамата сте способни. — Той й продиктува телефонен номер и затвори. Херик остана да седи в студената комуникационна зала, като се чудеше каква, по дяволите, е цялата тази работа. Баща й бе отбелязал, че Шефа може би изчаква, за да направи своя ход, но не беше ли малко закъснял, оставаха му само три-четири седмици служба. Пък и всичко, което го интересуваше, сякаш беше изсмукано от пръстите.

Херик напусна посолството и нагази в прахоляка и шума на централната улица, по която бе забелязала магазини. Тя влезе в един от бутиците — тъжно мъничко място, в което почти липсваше стока — и си купи две ярки тениски и брезентова чанта за през рамо, каквито бе видяла да носят някои жени в Тирана. В друг магазин, където витаеше някакво усещане за реална търговия, си избра един колан и чифт отрупани с шевове дънки. Отиде на някакъв пазар и се запровира през паянтовата структура от дърво и ламарини, пронизана от снопове светлина. Зад пирамидите от зеленчуци и кашони с живи пилета, откри една жена с табла евтини дрънкулки и си купи някаква имитация на златни гривни и огърлица с бели и черни пластмасови мъниста. Обърна се към млад мъж с тънки мустачки, който държеше съседната сергия и се спазари за черен плетен шал и ботуши до коляното, на висок ток и с каубойски ресни по кончовете. Постави всичките си покупки, заедно с малко плодове, в бяла пазарска торбичка и тръгна целеустремено между продавачите, които, усетили присъствието на чужденец, я дърпаха за сакото.

В десет и половина стигна в хотела и като реши, че ще изчака Харланд да я потърси, взе две книги и вестник и се насочи към басейна.

Когато лекарят бе дошъл за пръв път в управлението на SHISK — албанската разузнавателна служба, и се бе погрижил за абсцеса и сцепената му устна, Хан бе решил, че човекът е албанец, но през дните на разпити бе разбрал, че всъщност е сириец. Мъжете от SHISK, които го разпитваха, говореха за лекаря като Сириеца или Доктора и винаги придружаваха забележките си с кратки иронични подсмихвания, които го озадачаваха. Доктора освен това имаше навика да си води бележки, когато Хан отговаряше на някой въпрос. Какво от миналото му в Афганистан би могло да заинтересува един лекар? Още по-плашещ беше начинът, по който Доктора прекъсваше разпитите, като ставаше от стола си в близост до прозореца и се приближаваше до Хан, за да сграбчи ръката му или да забие, палци в сухожилията в задната част на крака му. Докато Доктора извършваше чудатите си прегледи, двамата албанци, които водеха разпита, се отпускаха на местата си и палеха цигари, а американците, винаги поне трима, се разкършваха, потриваха вратове и си мърмореха под носа.