Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Никога не съм подкрепял подобни неща.

— Доставяло ти е удоволствие да убиваш. Това е истината, нали? Ти си професионален убиец. И когато изхвърлиха хората ви от Афганистан, са ти наредили да поемеш на Запад, за да продължиш да убиваш. — Той замълча за момент, после снижи глас. — Напусна Афганистан през декември, така ли е?

Хан кимна и се загледа в олющената боя на стената. Познаваше всеки сантиметър от стаята, както и обичайните шумове, които долитаха от улицата: бученето на уличното движение, виковете на продавачите, които се появяваха по едно и също време всеки ден и глъчката на студентите, когато се изсипваха на улицата след занятия.

— Така — продължи Франк и приповдигна панталона си, — значи ти щуква да се върнеш в Лондон и да продължиш да учиш медицина веднага след разформироването на частите от бойци на Ал Кайда, точно когато им казват да се върнат в собствените си страни и да продължат борбата оттам. Отиваш на границата при Спин Болдак и се криеш до установяването на връзка със семейството ти в Лaxop. Минаваш през Кета, пътуваш на север до племенните си земи, а след това се връщаш обратно на запад в посока Иран. Разполагаме с доклада, на иранските служби, така че сме сигурни в това. И просто се случва така, че точно по същото време стотици бойци на Ал Кайда тръгват по същия маршрут от Масхад и Забол — два града, в които признаваш, че си бил — и влизат в Иран. Искаш да кажеш, че всичко това е просто съвпадение?

— Да, исках да се върна към стария си живот. Разбрах, че съм допуснал грешки, че съм объркал живота си. Исках да се върна… да престана с убийствата и да стана лекар.

— Пълни простотии! Бил си отвратителен студент. Преподавателите ти в Лондон, поне тези, които успяха да си спомнят за теб, твърдят, че въобще не ти е пукало за медицината. Виж, да чукаш къде каквото свариш и да се наливаш, да. Медицина — нищо подобно. Проверихме, почти не си стъпвал на занятия и не си предал нито една курсова работа.

Хан поклати глава.

— Бях глупав, заблуден младеж. Знам това. Но не съм извършил престъпление.

Франк погледна към двамата агенти от SHISK, за да се увери, че нямат нищо против да продължи. Единият направи театрален жест с ръка в смисъл „моля, чувствай се като у дома си“. Франк се приближи до Хан и коленичи до масата така, че да се гледат лице в лице.

— Виж какво, Карим, или както там е шибаното ти име — досега бяхме добри с теб. Редовно хранене, легло, грижа за нараняванията ти. Тук това се равнява на обслужване три звезди. Това може да се промени. Можем просто да те оставим на тези хора. Предполагам, че знаеш какво означава това. — Той погледна през рамо към Доктора и се засмя със суровите си сиви очи, които сякаш дълбаеха дупки в лицето на Хан. — Този човек е истински лекар. Като всеки истински лекар, той лекува хората, спасява ги. — Умълча се за момент. — Това е, след като им е причинил толкова голяма болка, та им се иска да умрат. Но той не позволява това да се случи, не. Разбираш ли, той съхранява живота на пациентите си и после започва отново с болката. Може би медицинското ти образование би ти помогнало да добиеш представа на какво е способен той. Не става въпрос само за скалпели, източване на кръвчицата ти, електрически ток, бой или давене. Нищо подобно. Доктора има научен подход. Причинява ти болка както отвън така и отвътре. Дава ти наркотици, киселини и всякакви други лайна, които можеш да си представиш. Болката е абсолютна. Разбираш ли, Хан — абсолютна. Отвежда те в друг свят, който никой жив човек не може да си представи — ужасяващ, безжалостен свят. Доктора може да те държи в такова състояние в продължение на години. Представяш ли си това, Хан? Има богат опит, работил е за Садам Хюсеин. Там е имал възможност да експериментира с толкова много хора, че е станал най-добрият в занаята. Досега никой никога не му е отказвал да сподели това, което той иска да чуе. — Франк се изправи и повиши глас. — И знаеш ли какво, копеле мазно? Имаш записан час при Доктора. Освободил си е време за прегледа и няма търпение да започне работа, щом му кажем. Така че по-добре ни съдействай и отговаряй на въпросите ни.

Хан се втренчи в масата и се опита да се успокои.

— Казах ви всичко, което знам — каза той. — Не съм извършил никакви престъпления. Сражавах се като чужденец в чужда страна, също както вие направихте това във Виетнам. И също като вас разбрах, че съм направил голяма грешка и искам да изплатя дълга си към човечеството.

— Ти си терорист. В това е разликата, друже. — Франк отиде до стола си, взе една папка и се върна на масата. — След като вече те запознах с Доктора, да видим какво ще ни кажеш за това. — Той извади пощенските картички на Емпайър Стейт. — Можеш ли да ни обясниш какви са тези картички? Открихме ги сред вещите ти.