Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Да. Един приятел ми ги даде много отдавна, за да ми напомнят да не губим връзка. Затова ги адресира до себе си.

— Да, д-р Сами Лоз. Учили сте заедно в Лондон, а след това отидохте в Босна, така ли е?

— Да.

— Защо Емпайър Стейт? Какъв е смисълът на това?

— Приятелят ми бе влюбен в сградата, може да се каже, че бе обсебен от нея. Казваше, че винаги ще работи в Емпайър Стейт заради нейния дух. Твърдеше, че сградата носи късмет. Той може да потвърди това. Сигурен съм, че още е там.

Франк язвително се ухили.

— Щяхме да попитаме д-р Лоз, но той изчезна преди четири дни, от момента, в който федералните се опитаха да поговорят с него. В момента го издирват в Съединените щати. Разбира се, когато го открием, ще го попитаме, но засега трябва да разчитаме на теб. — Франк направи пауза, за да се консултира с фотокопията в ръката си и Хан се опита да смели новината, че Сами също е заподозрян.

— Съобщенията на тези картички са кодирани, така ли е? Анализът ни показва, че може да съдържат дата на атака и информация за целта. — Той постави на масата пет фотокопия. — Искам да ни ги прочетеш и да ни обясниш шифъра.

— Мога да ги прочета, но няма никакъв шифър. — Хан поклати глава и погледна към масата, после взе фотокопията и прочете първото съобщение.

— Поздрави, стари приятелю. Аз съм в Пакистан и се надявам много скоро да съм в Лондон. Може да имам нужда от помощта ти. Имам най-добри новини. Връщам се, за да завърша следването по медицина, тъй както винаги си ми казвал, че трябва да направя. С най-добри пожелания зя теб, Хан. — Той спря. — Това е всичко, няма никакво скрито послание.

— Изпратил си тази картичка от Кета в Пакистан, където са подправили паспорта ти. Там ли получи инструкции? Хората, които те свързаха с фалшификатора ли ти дадоха нареждания?

— Не. В Кета направих всичко възможно да стоя настрана от тези хора. Семейството ми ме предупреди, че Ай Си Ай [6]ме издирват. Налагаше се да бъда много предпазлив.

— Успя да откриеш човек, който работи за Ал Кайда съвсем сам?

— Не знаех, че работи за тях.

— Продължавай — нареди Франк.

Хан прочете картичките и като свърши, стовари ръка върху масата в чувство на безсилие.

— Това не означава нищо, казвам ви. Нищо.

Без да се трогне ни най-малко, Франк извади втори комплект фотокопия и постави едно от тях пред Хан. Хан видя, че това беше първата картичка, която бе изпратил от Кета и някои от главните букви бяха заградени с червени кръгчета:

„Поздрави, стари приятелю. Аз съм в Пакистан и сЕ надяваМ много скоро да съм в Лондон. Може да имам нужда от Помощта ти. ИмАм най-добри новини. ВрЪщам се, за да завъРша Следването по Медицина, тЪй както винаги си ми казвал, че тРябва да направя. С най-добри пожелания за Теб, Хан“

Карим вдигна очи. Беше озадачен.

— Нека ти напомня следното — каза Франк. — Буквите, които си изписал като заглавни, гласят: ЕМПАЙЪР СМЪРТ. — Той проследи текста с пръст, като спираше на всяка заглавна буква.

Хан невярващо поклати глава.

— Това е глупаво. Прилича на детска главоблъсканица. Смятате, че съм написал това на приятеля си? Честно?

— Направил си го. Погледни първата картичка, която си изпратил от Иран. Тя е малко по-сложна.

Той постави на масата листче с букви, изписани в табличен вид, до една фраза от картичката, която гласеше: „Искам да се схатая ф Лундун завинаги. КариМ“.

— Ето как си завършил съобщението си от Иран. Това определено е необичайна фраза, особено в сравнение с останалия текст от съобщението, който е съвсем нормален и без правописни грешки. Така че нашите аналитици му хвърлиха едно око и — той посочи табличката — ето какво излезе:

А Л К У Ф

Р М И Л А

Т У Н В А

Х И Д У Н

— Това, което си написал е приблизителна анаграма на известен хадит [7], цитат на Пророка — „Ал куфур милатун вахидун“, ще рече „неверието е една нация“. Призив на оръжие срещу неверниците.

— Не разбирам. — Хан се взираше в буквите.

Американецът взе един молив и отметна със знаци буквите, които фигурираха в арабската фраза.

— Не виждате ли, че не става. Надписът на пощенската картичка съдържа твърде много букви.

— Достатъчно близко е. Защо някой би написал „Лондон“ по този начин? И отново използваш главни букви там, където това не е необходимо — заглавното „М“ в Карим. Работим по следващите две картички, но смятаме, че и това е достатъчно, за да ви вкараме в затвора, и теб, и приятеля ти д-р Лоз. — Франк се умълча за момент. — Неверието е една нация. Какви сте вие бе, хора! С какви говна са ви пълни главите?!