Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Не съм извършила нищо нередно и ако не възразявате, смятам, че пропускаме съществена част от този случай. Какво се случи с Юсеф Рахи?

Спелинг отпусна брадичка върху кръстосаните си ръце и свали очилата си.

— Това е всичко — отсече той.

След двадесет минути тримата мъже се появиха откъм залата и Лайн се приближи до Херик.

— Свалена си от екипа — каза й той. — Изпращат те в Тирана. Един от заподозрените е задържан там, смятаме, че представлява интерес.

— Защо аз? Имаме наши хора в британското посолство. Не могат ли да го наглеждат?

— Резидентът е болен. Рак. Заместникът му няма опит, а освен това не е посветен в голямата тайна. Може би заподозреният има какво да каже и ако е така, искам те там, за да го чуеш. Наистина има основателна причина за заминаването ти. Убеждавах ги да те изпратят още преди да започнеш с вандалщините из книжарниците. По дяволите, Айзис! Това е отменяне на присъдата ти! Искат те пак тук след две седмици. Джим Колинс смята, че си адски печена.

— Ще ми се да можеше да убедиш и Спелинг в това.

— Струва ми се, че вече е убеден. Ама и ти си опърничава, за Бога, знаеш ли!

— Между другото, благодаря ти, че се застъпи за мен вътре — тя се усмихна стеснително. — Не всеки би направил това.

— Няма за какво. Летиш утре сутринта за Цюрих, а оттам — летище „Майка Тереза“, Тирана. Спелинг твърди, че ще имаш обичайния дипломатически статут, но не искат да се мотаеш много-много в посолството, затова ще отседнеш в „Байрон“ — единственият свестен хотел в Тирана. Ще видиш много от момчетата в щатското посолство, но още веднъж не трябва да ти повтарям да не споменаваш темата РАПТОР. Някои от тях може и да са подушили нещо заради мобилизирането на толкова голям персонал.

— На кого ще докладвам?

— На мен. Турнето ти официално се спонсорира от РАПТОР. Просто се виж с човека, разпитай го, предай си доклада и без повече проблеми си довлечи задника тук след две седмици. Фасулска работа. Най-вероятно ще се прибереш с хубав тен. — Лайн замълча и постави ръка на рамото й. — Но бъди внимателна. Там има някои лоши, много лоши хора.

— В такъв случай ще ми трябва легенда. Това изисква известна подготовка. Не зная дали имам достатъчно време.

— Имаш цял ден. Подготви се по-добре отколкото с клавиатурата. Това беше много дърварско изпълнение, Айзис, просто ужасно.

Тя остана в Бункера още два часа, през които прочете информациите за политическия затворник в Тирана и получи седем хиляди долара в стодоларови банкноти от някакъв образ от посолството, който дебело подчерта, че всеки похарчен цент трябва да бъде отчетен.

Около пет и половина следобед общите помещения на хотел „Байрон“ в Тирана започнаха да се изпълват с народ — предимно албански гангстери, които оставяха телохранителите си на автомобилния паркинг отвън. Те минаваха през бара на път към оформената като полумесец площ до градините и оставяха зад себе си атмосфера на мътна заплаха, после потъваха в плетените столове „Лойд“, пиеха, пушеха цигара от цигара и се бъзикаха с мобилните си телефони. Имаше и чужденци, бизнесмени, оперирани от чувство за риск до степен на клинична лудост, младши дипломати и няколко изнервени евангелистчета, които посръбваха безалкохолни напитки с ранички на гръб. Нелепият им външен вид сякаш бе продиктуван от самия факт, че се намират в тази безбожна, обзета от хаос страна.

Картинката не бе трудна за дешифриране и Херик забеляза още втората вечер, докато чакаше контакта си от местната секция на ЦРУ — Ланс Гибънс, че се появяваха повече или по-малко едни и същи групички, които се настаняваха на едни и същи маси. Башкин, шофьорът, който се беше залепил за нея на летище „Майка Тереза“, й бе обяснил, че повечето албанци се занимават с наркотрафик, рекет на проститутки и контрабанда на хора, цигари и алкохол.

Гибънс закъсня. Беше едър, тромав мъж, който побърза да обяви, че е ветеран от войната срещу Ал Кайда в Афганистан — голямото „А“, както го нарече той. След две питиета Айзис повдигна въпроса за целта на пътуването й и попита кога може да види заподозрения.

— Виж, точно сега това е малко трудно — рече Гибънс, като си играеше с крайчето на шала, свободно провиснал от врата му. — Трябва да действаме внимателно с албанците. Той си е техен затворник, ние само наблюдаваме.

Херик го изгледа скептично, извади мобилния си телефон и избра Нейтън Лайн.

— Сблъсках се с неочаквани трудности във връзка с инспектиране на стоката — каза му тя. — Питах се дали не можеш да поговориш с местния представител и да му обясниш, че ще му се скъса задника от неустойки, ако не сътрудничи. Давам ти го.