Генри Портер - Обратен камуфлаж

Откъм вратата се чу шум.

— Някакъв проблем ли има, мис? — На входа бе застанал полицай с фенерче в ръка.

— Ох, изкарахте ми акъла, офицер.

— Какво правите тук? — попита полицаят и се премести от вратата.

— Само сменям клавиатурата, беше цял кошмар, докато намеря точно каквато ми трябва. Мисис Рахи иска новата да е на мястото си до сутринта. — Тя вдигна пръст към тавана.

— По-добре да не повишаваме глас. Не искам да я събудя.

Полицаят я изгледа с подозрение.

— Вие работите тук? Никога не съм ви виждал в книжарницата.

— На половин ден съм. Чета арабски и се занимавам със стоката отзад. Грижа се и за заявките до издателства в Близкия Изток.

— Да светнем, а? Къде е копчето?

— До вратата — отвърна тя. — Но аз си тръгвам.

— Сигурно е трудно да се научи арабски. Какво пише тук? — той посочи една картичка.

— Това? Пише: „Панарабската библиотека ви поздравява с добре дошъл. Нашите служители ще се радват да ви окажат всякакво съдействие в избора на покупките ви. Юсеф Рахи.“

— Впечатляващо — каза полицаят. — Не знам как сте го постигнали. — По радиостанцията му изпращя глас и той намали звука на апарата. От горния етаж се чу шум от тихи стъпки.

— Само да изключа компютъра — каза Херик. — Оставят го включен. — Тя се изправи и заобиколи бюрото. — Да ви кажа, много е успокояващо да ви види човек. Постоянно се говори, че в този район полицията никаква я няма.

Полицаят кимна.

— Ще имате ли нещо против да ви попитам за някои подробности, мис. Просто като предпазна мярка.

— Ни най-малко. — Тя се облегна на вратата и с показалец изчегърта хартиеното топче от бравата. — Казвам се Селия Адамс. Живея на Ладброук гроув 340. — Усмихна се отново, този път по-кокетно. — Може пък да ме закарате.

— Един момент — полицаят пишеше в тефтера си. — Селия… Адамс. Имате ли някакъв документ за самоличност в себе си?

— Да, разбира се. — Тя се направи, че поглежда в чантата си, но точно в този момент от дъното на книжарницата някой извика. Херик вдигна очи и видя жената, с която бе говорила при второто си посещение през деня. — Моите извинения, мисис Рахи — каза тя на арабски. — Събудихме ви. Офицерът тук се притесняваше за ключалката ви, но му казах, че просто трябва да й хванеш цаката.

Жената пристъпи озадачена към тях. Херик знаеше, че или трябва да опита да избяга, или ще я арестуват. Тя протегна ръка към бравата, щракна ключалката и изскочи на тротоара, като затръшна вратата зад себе си. Изтича през улицата, едва избягвайки един автобус, но не се отправи към колата си. Вместо това сви в друга пряка и хвърли поглед назад. Полицаят се бе втурнал към патрулната кола и говореше по радиостанцията си. Тя изобщо не бе във форма, затова избра първия възможен път за бягство — къса алея, която водеше до дървена порта. Изкатери се по портата и се озова в занемарена лондонска градина. Като благодареше на Бога за липсата на осветление, тя се прехвърли през една стена, покрита с пълзящи рози и се приземи в съседната градина. Усещаше почти физически сините светлини на патрулката, които проблясваха между къщите зад нея, но продължи през още няколко двора, докато, в крайна сметка, се озова на улицата, където бе паркирана колата й. Беше останала без дъх. Чувстваше се малко глупаво, но бе въодушевена. Без да бърза, тя се добра до колата си и потегли към Падингтън.

Десет минути по-късно Херик паркира под една улична лампа, постави клавиатурата в скута си и с безкрайно внимание свали капака й. Остави го настрана и с четката за грим започна да събира и премита праха и малките косъмчета, които бяха нападали между клавишите по дъното на клавиатурата и да ги събира във флакончето за хапчета. Не беше учудена от количеството на мръсотията, която се бе събрала. Веднъж бе отворила своята, за да поправи повреден клавиш, и бе открила сума ти косми, че и две умрели буболечки. След неколкоминутно четкане дъното на флакона се напълни с прах и боклучета. Тя затвори шишенцето и го постави в плик, на който бе изписан адресът на учреждение на Саут парк роуд в Оксфорд. Пусна плика в една близка пощенска кутия и подкара към дома си.

Айзис пристигна в Бункера рано на следващия ден и след като премина през безбройните проверки, откри, че мястото й сред архипелага от бюра на разследването, бе заето. Нейтън Лайн я забеляза и се изправи.

— Двамата с теб имаме малко работа в конферентната зала — каза той, като сочеше с пръст над главата й.

Виго и Спелинг седяха един до друг на дългата страна на масата, Лайн се настани в края й, без да я покани да седне.