Генри Портер - Обратен камуфлаж

— Разбрахме, че снощи си проникнала в книжарницата на Рахи — Спелинг не вдигна очи от масата. — Имаш ли някакво обяснение?

Как бяха разбрали? Книжарницата със сигурност не би могла все още да е под наблюдение.

— Исках да погледна компютъра му — отвърна тя. — Ролята му във всичко това все още изглежда неясна.

— Неясна? — повтори Спелинг. — Как така неясна?

— Няма смисъл да се хвърлят толкова усилия по единадесетте заподозрени, без да се опитаме да разберем какво се е случило в Ливан. Защо Рахи е налапал въдицата? Кой е бил другият човек на неговия полет? Пропускаме нещо.

Благочестива мъжка доброжелателност изпълваше стаята. Най-сетне Спелинг вдигна очи, очилата му увеличаваха гнева в изражението му.

— Изрично ти наредих да не продължаваш личните си разследвания с основателната причина, че ако тези хора разберат за смъртта на Рахи, много е вероятно да заключат, че цялата им операция е компрометирана. Допускам, че си схванала един толкова елементарен довод, и въпреки това ти продължаваш на своя глава, нахлуваш в помещението и оставяш полицията и мисис Рахи с много добра представа за това как изглеждаш. Ами ако те бяха задържали и ти бяха повдигнали обвинения? Как щеше да обясниш присъствието си в книжарницата?

— Ама не ме хванаха.

— Не бъди шибана глупачка. Говоря за риска, който си поела.

Виго се намести в стола си.

— Извадихме невероятен късмет — каза той. — Местната полиция знаеше, че проявяваме интерес към книжарницата и уведомиха Специалния отдел за взлома, така че успяхме да извадим филмите от охранителните камери по съседните сгради. — Той плъзна една снимка по масата. Тя я погледна и се видя запечатана как излиза, стиснала пластмасовата торбичка в ръце.

— Какво имаше в торбичката? — попита я Виго и я зафиксира с напълно безизразен поглед.

— Взех една клавиатура…, просто, за да изглежда, че имам някаква работа там…

— Малко аматьорско от твоя страна, бих казал — рече Виго. — Кой ще тръгне да поправя компютри по това време през нощта?

— Почти се получи — настояваше Херик. — Ако мисис Рахи не бе слязла от горния етаж, всичко щеше да е наред.

— Това няма нищо общо — намеси се Спелинг. — Действията ти застрашиха РАПТОР. Изключително безотговорно.

Херик се овладя.

— Признавам, че действията ми може да са били малко прибързани — с равен глас отвърна тя. — Но не съм съгласна, че с тях съм застрашила каквото и да било.

— Няма да спорим — изстреля в отговор Спелинг. — Мистър Колинс и аз смятаме, че си изгубила доверието ни, а следователно и мястото си в РАПТОР.

Лайн преплете пръсти и изпука с кокалчетата си.

— Вижте, господа, всички сме съгласни, че това беше много глупаво от страна на Айзис, но в нейна защита бих желал да подчертая, че тя безспорно е един от най-добрите ни анализатори. Миналата нощ сами се убедихте с каква бързина действа тя. По дяволите, наистина си я бива! Не бих желал да я загубя.

Херик сведе глава в жест на благодарност.

— Какво се надяваше да откриеш в компютъра? — попита Виго. — Знаеш, че всичко това беше под контрол. Нима си мислела, че сме пропуснали нещо?

— Честно казано, да. Мисля, че всички пропускаме нещо. Безброй пъти съм го казвала на Нейтън.

— Мога да потвърдя това — обади се Лайн. — Истински таралеж в гащите е.

— Смяташ, че само защото забеляза размяната на „Хийтроу“, имаш някакво прозрение свише за тази операция? — каза Виго.

— Е, поне личните ми разследвания дадоха някакви резултати.

— Значи реши, че ти се полага пак да се отклониш от пистата?

— Мисля, че да.

— И видя ли на компютъра нещо, което да представлява интерес за теб? — попита Виго.

— В интерес на истината, да. Компютърът беше в режим на покой и когато докоснах мишката, той автоматично зареди някакъв ислямистки уебсайт. Нямах време да прочета много от текста, но ми направи силно впечатление фактът, че някой продължава да изпраща съобщения на човек, за когото знае, че е мъртъв. Запитах се дали съпругата на Рахи знае, че скрийнсейвърът действа като портал. Сайтът, който видях, също представляваше интерес за мен. Съдейки по интернет адреса, беше базиран в Малайзия.

— Скрийнсейвъра? Знаеше ли за него преди това?

— Приех за мое задължение да открия колкото се може повече информация за Юсеф Рахи. Все още смятам, че това е важно.

— Да, но откъде информация? — упорстваше Виго.

Тя отвърна на втренчения му поглед и леко поклати глава.

— От мои източници — предизвикателно отвърна тя. Скапаният Виго! Все още щеше да продава книги втора ръка, ако не беше тя! Дължеше възкресението си на нея. Тя се обърна към Спелинг, твърдо решена да приключи темата за компютъра веднъж завинаги.