Генри Портер - Обратен камуфлаж

Слушаха как екипът си осигури без затруднения достъп до апартамента на бин Хидир. Бин Хидир и съквартирантът му бяха упоени, преди дори да се събудят, и терористът бе натъпкан в един сервизен камион и откаран на самолета, който чакаше на отдалеченото на двадесет километра летище. Самолетът излетя за Нортхолд, но над Люксембург пилотът съобщи, че бин Хидир се е свестил и трудно го удържат, въпреки че ръцете му са вързани зад гърба. Ритал с крака и буйствал из салона.

Херик взе отчетите за дневната дейност на Група Юг и се отправи към контролната кабина. Виго седеше на масата и наблюдаваше Джим Колинс, кимна й на влизане.

— Кажете им да го инжектират още веднъж — нареди Колинс.

След известно затишие пилотът докладва, че „конят“ — самолетът се използваше за превоз на състезателни коне — е заспал по собствена инициатива. Виго заби поглед в Херик.

— Предполагам, разбираш какво се случи, Айзис. — После, без да дочака отговора й, се обърна към Колинс. — По-добре им кажи да обръщат.

— Защо, за Бога! — не се примиряваше Колинс.

— Струва ми се, ще откриете, че „конят“ е погълнал цианидова капсула, която е била скрита в зъбите му.

Потвърждението пристигна след няколко минути. Екипажът бе открил пяна по устата и брадата на бин Хидир.

— Едва ли ще се намерят много мераклии за дишане уста в уста — безрадостно коментира Виго. — Кажи ми, Айзис, какво би направила сега? — Спелинг и другите в кабината се обърнаха към нея.

— Бих го върнала в леглото му ако е възможно.

— Точно това трябва да направим, господа. Друг въпрос е как ще разтоварят тялото от самолета. Транспортът беше уреден само за влизане в летището. Не сме предвидили пътуване в обратна посока.

Херик се върна при компютъра си, изтегли сателитни снимки на летището на монитора си, разпечата ги и се върна при Виго и Колинс със своя идея. След двадесет и пет минути самолетът се приземи обратно на летището. Пилотът бе докладвал на германския въздушен контрол за две непредсказуеми задействания на елероните. Докато машината рулираше през светлика на зората към края на пистата, един люк в корема на самолета се отвори и четирима от членовете на екипа на Колекторската агенция изскочиха от тъмнината, за да приберат тялото. Бяха прерязали оградата на летището, за да си осигурят достъп. След четиридесет и пет минути докладваха, че бин Хадир е в леглото си, а другият мъж все още е в безсъзнание. Нищо в апартамента не беше покътнато, съратниците на бин Хидир щяха да предположат, че той е прехапал капсулата в съня си. РАПТОР бе в безопасност.

— Ще бъде интересно да видим дали ще докладват за това на властите и ще рискуват причината за смъртта да бъде открита от патолога — размишляваше Виго. — Обзалагам се, че ще се отърват от трупа и ще установят контакт с човека, който извършва аутопсията. Това ни осигурява неочаквана възможност.

Айзис забеляза как блясъкът в очите на Виго потъмнява, докато той се унася в мислите си. Той бавно обърна глава към мъжете от Националната разузнавателна служба.

— Трябва да обърнем особено внимание на телефонните обаждания от Щутгарт през следващите няколко часа. Знаем, че в тях може да се съдържа съобщение за смъртта на техния човек.

На другата сутрин Херик се прибра вкъщи. Изолацията на Бункера и контролираните сякаш по свръхестествен начин условия — това, че нито беше топло, нито студено, нито влажно, нито сухо, нито светло или тъмно, — започваха да й действат на нервите. Двамата с Лайн допълнително се изнервяха един-друг и причина за това беше колкото трудният й характер, толкова и неговата непоколебима вяра в РАПТОР. Тя бе все така убедена, че РАПТОР пропуска нещо сред огромния поток от информация, въпреки че когато Лайн бе поискал от нея да бъде по-конкретна, тя не се бе справила. Именно тогава Лайн й бе дал двадесет и четиричасова почивка.

— Махни се оттук, иди на фризьор, на кино, изчукай се — бе казал той, без да вдигне очи от монитора си.

И едното от тези неща би било достатъчно, помисли си тя. Запази си час във фризьорския салон срещу книжарницата на Рахи и се отдаде на удоволствията на измиването и масажа. Както и преди две седмици, тя седна на стола, откъдето можеше да наблюдава книжарницата, докато се занимават с косата й. Ето как беше започнало всичко, мислеше си тя: най-обикновен на вид тип, даже малко нещо дундьо, който изтичал от книжарницата, за да хване такси до летището. Вгледа се във витрината на книжарницата и си го представи в нелепото си зелено сако — човекът на Виго, втурнал се към ужасната си смърт в най-хубавата си празнична премяна.